Нещо,което намерих в арихава си .. писъла съм го като по малка.
Летях с 250 километра в час.Валеше дъжд и всяка капка,която се разстилаше по предното стъкло ми се струваше като зов за помощ.Водата се разбиваше като мимолетна,съкрушена,детска мечта,а аз целях само да летя и всеки бегъл спомен да заспи така,както спеше съвестта ми.Нощта беше зловещ кавър на зимен здрач,а аз бях умопомрачена,жена с ново вдъхновение – ДА МРАЗИ !.Усещах накладките,кулата ми плачеше,ревът и беше сладък шум,безсмислен фон на новият ми култ.Бях съкрушила всяка своя въздушна кула и плачех така,както никога не бях и бях подозирала.Нямаше виновници,нямаше кой да обвиня,просто приех,че нощта е моето спасение и ,че само тя ще освободи душата ми.
Death is inevitable.
Our fear of it makes us play safe,
blocks out emotion.
It's a losing game.
Without passion you are already dead.
красиво....![]()
харесва ми![]()
Gossip Girl here. Your one and only source into the scandalous lives of Manhattan's elite.
Е много е чувствено наистина![]()
Да караш хората да се усмихват чрез твоята усмивка те прави мн щастлив!Да накараш хората да са щастливи заради твоето присаствие те прави специaлен за тях!А да оцениш всичко това и да го запазиш толкова красиво ти трябва чисто сърце!А твоето какво е?