Материал от Помагало

[Yancheto]

Здравейте! Спешно ми трябва един материал от Помагало, но не ми се прави регистрация само за него... Та, ако някой може да ми го свали и да го пусне тук, ще му бъда много благодарна. Ето за това става въпрос:
http://download.pomagalo.com/55868/p...=15518855&po=1

[vanesa0pld]

ЗЕМЯ



Планета от Слънчевата система, III по отдалеченост от Слънцето и V по размери и маса. Обикаля около Слънцето по елиптична орбита (почти окръжност) със средна скорост 29,8 km/s за 365,24 средни слънчеви денонощия на средно разстояние 149,6.106 km (най-близо до Слънцето е през януари - 147.106 km, най-далеч е през юли - 152.106 km). Завърта се за 23 h 56 min 4,09 s (средно време) около оста си, която е наклонена към еклиптиката на 66о33'22''. Околоосното въртене на Земята обуславя смяна на деня и нощта, а наклонът на оста и орбиталното движение на Земята - смяна на годишните времена. Земната ос извършва прецесия и нутация, изменя се посоката и спрямо Земята, което предизвиква движение на земните полюси (виж полодия). Земята има 1 естествен спътник - Луна. Гравитационното действие на Луната и Слънцето върху Земята предизвиква приливи и отливи. Формата на Земята е геоид, с добро приближение - ротационен елипсоид. По Ф. Н. Красовски (1940) елементите на елипсоида са голяма полуос - 6378,245 km, малка полуос - 6356,863 km, и сплеснатост - 1/298,3. Обемът на Земята е 1,083.1012 km3, масата - 5,976.1024 kg, средната плътност - 5,5 g/cm3, дължина на екватора - 40 075,696 km, повърхнина - 510.106 km2, ускорение на силата на тежестта (на морското равнище) - на екватора 9,78 m/s2, на полюса 9,83 m/s2, средно 9,806 65 m/s2. Земята е съставена от концентрични слоеве. Земното ядро има температура 2000-5000 оС и се състои главно от съединения на желязото и никела. Земната мантия има температура 900-1500 оС и се състои главно от кислород, желязо, манган. Земната кора е предимно кислородно-силициево-алуминиева и има дебелина от 15 до 75 km. Различават се също литосфера и астеносфера. Геоложката история на Земята се дели на 5 ери, като абсолютната възраст се оценява на 4-5 млрд. г. (виж геохронология). Географската обвивка на Земята се състои от взаимно свързани и взаимно действащи помежду си геосфери. По-голямата част от земната повърхност е заета от Световния океан (70,8 %, 361,1 млн. km2) - средна дълбочина 3800 m, максимална дълбочина 11 034 m (Мариански ров). Сушата е разделена на 7 континента (Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка, Европа, Австралия и Антарктида) и много острови. Средна височина на сушата - 875 m, максимална височина - 8850 m (връх Еверест). Екваторът разделя Земята на 2 полукълба - Северно (39 % суша) и Южно (19 % суша). Геоморфологичното развитие на земната повърхност е обусловено от взаимодействието на екзогенните процеси и ендогенните процеси, от дейността на организмите и човека. Разнообразен релеф: низини и равнини (0-200 m, 25,4 %), хълмисти и полупланински земи (200-1000 m, 46,2 %), планини (над 1000 m, 28,4 %). Неравномерното разпределение на слънчевата енергия в географската обвивка предизвиква зоналност на организмите - виж климатични пояси, растителногеографско райониране и зоогеографско райониране. Населението на Земята е 5,978 млрд. (1999) - виж и раси. С нарастващото влияние на човешкото общество върху природната среда възниква проблемът за рационалното използване на природните ресурси и охраната на природата - виж екология и ноосфера.

ПЛАНЕТА
Голямо тяло от Слънчевата система, което се движи около Слънцето по елиптична орбита и свети с отразена светлина. Известни са 9 планети, които се движат по орбитите си в една посока и почти в една равнина. По размери, химичен състав и физични свойства се делят на планети от земната група (Меркурий, Венера, Земя, Марс) - с малки размери и маса, голяма плътност, бавно околоосно въртене, малко спътници, и планети гиганти (Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун) - с големи размери и маса, малка плътност, бързо околоосно въртене, много спътници, пръстени. Плутон с малките си размери и маса и голямата си отдалеченост от Слънцето не може да се причисли към никоя от двете групи.






ПРЕЦЕСИЯ (в астрономията)
Движение на земната ос, при което тя описва конус с отвор ≈ 47 о около ос, перпендикулярна на земната орбита, с период около 26000 г. Дължи се на сплеснатостта на Земята и гравитационното действие на Луната, Слънцето и планетите. Поради прецесията пролетната равноденствена точка се премества (около 50,3" годишно), изменя се видът на звездното небе.

НУТАЦИЯ (в астрономията)
Малки отклонения на земната ос от средното и положение с период 18,6 г., наслагващи се върху прецесията.


ПОЛОДИЯ
Траектория на движението на земния полюс по земната повърхнина. Това движение се състои от 2 периодични премествания - с период 12 месеца (има метеорологичен произход) и с период 430 d.
НАУКИ Астрономия Слънчева система
НАУКИ Науки за Земята Геофизика
НАУКИ Науки за Земята Геология

ЛИТОСФЕРА
Най-външната твърда обвивка на Земята. Включва земната кора и най-горната твърда част на земната мантия. Без определена постоянна рязка граница прехожда в разположената под нея пластична астеносфера. Отгоре е ограничена от атмосферата и хидросферата (отчасти проникват в нея). Дебелина от около 50 до 200-250 km.
НАУКИ Астрономия Слънчева система
НАУКИ Науки за Земята Геология
ИСТОРИЯ Археология Общи термини

ГЕОХРОНОЛОГИЯ
Дял от геологията за последователността на образуване и геоложката възраст на скалите в земната кора. Бива относителна геохронология и абсолютна геохронология. Относителната геохронология се основава на последователността в образуването на скалите, на етапността и необратимостта в развитието на организмовия свят, свидетелство за които са съдържащите се в земните пластове органични останки (вкаменелости). Въз основа на това скалите в земната кора са разчленени на съподчинени по ранг отрязъци: еонотема, ератема, система, серия, етаж и хронозона (хроностратиграфски единици), на които съответстват единици за геоложко време: еон, ера, период, епоха, век и хрон. Абсолютната геохронология се основава главно на особеностите в разпадането на радиоактивните елементи, съдържащи се в скалите, като възрастта се определя в астрономични единици (години). В зависимост от радиоактивния елемент и крайните продукти на разпадане се различават ураново-оловен, хелиев, калиево-аргонов, аргон-аргонов, рубидиево-стронциев, самариево-неодимов, радиовъглероден (при холоценски отложения и в археологията) и други методи.

ГЕОГРАФСКА ОБВИВКА
Цялостна и непрекъсната обвивка на Земното кълбо; комплексна геосфера. Обхваща ниските слоеве на атмосферата, горната част на литосферата, почти цялата хидросфера и цялата биосфера. Между тези съставни части се извършва непрекъснат обмен на вещество и енергия. Основен енергиен източник е слънчевата енергия. Неравномерното и разпределение е причина за съществуването на зоналност в географската обвивка. Човешката дейност непрекъснато въздейства на всички природни компоненти. При рационално взаимодействие се извършва постепенен преход към ноосферата. Терминът географска обвивка е предложен от руския географ А. А. Григориев (1932).

ГЕОСФЕРИ
Цялостни или прекъснати концентрични обвивки на Земното кълбо, различаващи се по веществен състав, агрегатно състояние и физични свойства. От периферията към центъра са разположени магнитосферата, атмосферата, хидросферата, зоосферата, фитосферата, педосферата, земната кора, земната мантия и земното ядро; взаимодействието между тях определя комплексните геосфери - географска обвивка, биосфера, ландшафтна сфера и др.

ЛАНДШАФТНА СФЕРА
Част от географската обвивка, образувана около земната повърхност, където най-активно си взаимодействат геосферите. В нея веществата могат да се намират едновременно в трите агрегатни състояния, взаимно да се проникват едно в друго, да трансформират и акумулират слънчевата и вътрешноземната енергия, да се изменят в хоризонтално и вертикално направление и др. Вертикалният обхват на ландшафтната сфера (5-200 m) се определя между долната граница на литосферната хипергенеза и приземния въздушен слой над короните на най-високите дървета, обитаван от най-голям брой птици. Само в ландшафтната сфера могат да съществуват пълните природни комплекси - ландшафтите. Тя е най-комплексната геосфера, в която постоянно живее и работи човекът. Терминът е въведен от руския географ Ю. К. Ефремов (1950).
ЛАНДШАФТ
Пълен, относително еднороден природен комплекс, включващ всички природни компоненти (скали, релеф, въздух, климат, води, почви, растения и животни) на дадено място. По силата на зоналността и азоналността те са закономерно взаимносвързани и взаимнозависими - образуват пространствено ограничени съчетания в обхвата на ландшафтната сфера. Ландшафтът може да се изменя в пространството и във времето - определя се като четириизмерна геосистема. Въз основа на физиономично-индикационните компоненти типологично се определят няколко вида ландшафт: горски, степен, пустинен, глациален, алпийски, аквален; културен, антропогенен и др. При включване на антропогенни и техногенни компоненти в природния комплекс могат да се изменят изцяло само по-неустойчивите природни компоненти - растителност, животински свят, почви. По-правилно е да се определят антропогенизирани ландшафти - повлияни в различна степен и вид от дейността на човека: агроландшафтите, техногенните ландшафти, селищните ландшафти и др.

ЗОНАЛНОСТ (в географията)
Главна природно-географска закономерност; заедно с азоналността определя основните черти на природните компоненти и комплекси в различни части от земната повърхност. Енергийният и източник е слънчевата енергия. Зоналността обуславя постоянната смяна на природните (ландшафтните) пояси и зони от Екватора към полюсите.

НООСФЕРА
Ново еволюционно състояние на биосферата. Определящ фактор за развитието и е разумната дейност на човека. Ноосферата се характеризира с рационално взаимодействие между природни и социално-икономически закони. Терминът е въведен (1922-23) от В. И. Вернадски.

СВЕТОВЕН ОКЕАН
Непрекъсната водна обвивка на Земята; всички океани и морета, свързани пряко или чрез протоци. Световният океан е част от хидросферата. Площ около 361,26 млн. km2 - около 70,8 % от земното повърхност (61 % от Северното полукълбо, 81 % от Южното полукълбо), обем 1,34 млрд. km3. От континентите се дели на океани - Тихи океан, Атлантически океан, Индийски океан, Северен Ледовит океан, и морета. Средна дълбочина около 3700 m, максимална 11 034 m ( Марианския ров). По геоложки и геоморфоложки особености океанското дъно се дели на шелф, континентален склон, континентално подножие и абисално дъно. Форми на подводния релеф са банките, гайотите, подводните каньони, подводните плата, средноокеанските хребети, дълбоководните ровове и др. Водата в Световния океан е с голяма топлоемност - смекчава климата на Земята. Средна годишна температура на повърхностните води 17,5 оС; в открития океан най-висока е при Екватора (до 28 оС), към полюсите се понижава до -1,9 оС). Сезонни колебания на температурата до дълбочина 100-150 m. В придънния слой температурата е 1,4-1,8 оС, в полярните области - под 0 оС. Световният океан е богат с биологични (риби, миди, ракообразни, водни растения), минерални (химични елементи, разтворени във водата, полезни изкопаеми) и енергийни (енергията на приливите) ресурси. Виж морска вода, морски течения, приливи и отливи, екологична зоналност на водните басейни.


ХИДРОСФЕРА
Съвкупност от всички води на Земята - океани, морета, реки, езера, язовири, блата, ледници, подземни води, водата в атмосферата и живите организми. Хидросферата покрива 70,87 % от площта на Земята (главно океани, морета и езера). От обема на хидросферата 96 % са океани и морета, около 2 % - подземни води, около 2 % - лед и сняг (главно Антарктида и остров Гренландия), около 0,02 % - повърхностни води на сушата (реки, езера, блата, язовири). Виж халосфера и лимносфера.

ТИХИ ОКЕАН , Велики океан
Най-големият океан на Земята; част от Световния океан. Разположен между континентите Азия и Австралия на запад, Северна и Южна Америка на изток, Антарктида на юг. Границата със Северния Ледовит океан е по Беринговия проток - от нос Дежньов до нос Принц Уелски; с Индийския океан - от Малайския проток, край островите Суматра, Ява и Нова Гвинея, Торесовия и Басовия проток до Антарктида; с Атлантическия океан - от нос Хорн до Антарктида. Площ с периферните морета 178,7 млрд. km2. През Тихия океан по 180о-овия меридиан (с изключения) минава линията на смяна на датата. Тихият океан се простира от север на юг на 15 800 km, а от запад на изток на 19 500 km. Заема 35,22 % от площта на Земята и на него се падат почти 50 % от площта на Световния океан. Тихият океан има силно развити брегове от различен тип, но преобладават фиордовите и абразионните. По брой на островите (около 10 хил.) и обща площ Тихият океан е на първо място. Шелфът в Тихия океан заема 1,7 % от площта на океанското дъно, континенталният склон - 7 %, дълбоководните ровове - 1,3 %, абисалното дъно - 90 %. Континенталните склонове са стръмни, често разчленени от каньони. По северната и западната периферия на Тихия океан се простира система от котловини (дълбочина от 3000 до 7000 m), островни дъги и свързаните с тях дълбоководни ровове - Алеутски ров, Курило-Камчатски ров, Мариански ров. Най-голямата структурна форма в Тихия океан е Източнотихоокеанският хребет, който го разделя на 2 асиметрични части. Дъното на Източния Тихи океан е разпукано от много успоредни разломи (Мъри, Кларион, Клипертън) с дължина стотици километри. Теригенни, пелагични и хемогенни (конкрекции с желязо, манган, мед, никел, кобалт и др.) морски утайки. Атмосферната циркулация над Тихия океан се определя от 4 основни области на атмосферен пренос: Алеутски минимум, Севернотихоокеански, Южнотихоокеански и Антарктически максимум. В тропичните и субтропичните ширини главно устойчиви североизточни (на север) и югоизточни (на юг) ветрове - пасати, и силни западни ветрове - в умерените ширини. Средна февруарска температура на повърхностните води 26-28 оС - на Екватора, до -0,5-1 оС - северно от 58о с.ш. и южно от 68о ю.ш.; през авг. - съответно 25-29 оС на Екватора, 5-8 оС в Беринговия проток, -0,5 до 1 оС - южно от 60о-62о ю.ш. За теченията в Тихия океан вж таблица към статия морски течения. Соленост от 30,0 ‰ в източната част на умерените ширини до 36,5 ‰ в южните субтропици. Приливи от 0,4 m в Океания до 12,9 m в Пенжинская губа, Охотско море. Чести цунами. От Антарктида се откъсват и плуват айсберги, достигащи понякога до 46о ю.ш. Фауната на Тихия океан включва около 100 000 вида, 2800 от които са риби (селда, скумрия, сардина, тон, калкан, треска, акули). В зоната на шелфа - разнообразни водорасли, молюски, червеи, ракообразни и др. организми. В тропичните ширини - силно развитие на кораловите рифове. В умерените ширини - много бозайници (кит, косатка, морж, тюлени). Във фауната - много ендемити. Риболов - 1/3 от световния улов. Пристанища: Владивосток, Русия; Вонсан, КНДР; Шанхай, Китай; Токио, Япония; Сингапур; Сидни, Австралия; Ванкувър, Канада; Сан Франсиско, Лос Анджелис - САЩ, и др.

ЛИНИЯ НА СМЯНА НА ДАТАТА
Условна линия върху земната повърхност с географска дължина около 180о, от която започва дадена дата. В местата, разположени непосредствено от двете страни на линията на смяна на датата, часовете и минутите съвпадат, а календарните дати се различават с 1 денонощие. При пресичане на линията на смяна на датата от запад към изток датата трябва да се повтори, а от изток към запад - да се прескочи 1 дата.
Виж карта Часови пояси.




Климатични пояси


КУРИЛО-КАМЧАТСКИ РОВ
Дълбоководен ров в Тихия океан, източно от Курилските острови и южно от полуостров Камчатка. Дължина 2170 km, средна широчина 59 km, дълбочина до 9717 m.

МАРИАНСКИ РОВ , Марианска падина
Най-дълбокият ров (11 034 m) в Световния океан, в Западен Тихи океан. Дължина 2550 km, средна широчина 69 km. Максималната дълбочина е достигната през 1960 от швейцарския изследовател Ж. Пикар и американския изследовател Д. Уолш с батискафа "Триест".

ПАСАТИ
Устойчиви източни ветрове в тропосферата над океаните в тропичните области на Земята. Поради отклоняващата сила на земното околоосно въртене и триенето преобладаващата им посока в Северното полукълбо е от североизток, в Южното - от югоизток. Имат средна скорост при земната повърхност 5-8 m/s. Над пасатите (в местата, където са ограничени във височина) духат западните ветрове антипасати.

КОРИОЛИСОВА СИЛА
Инерционна сила, съответстваща на кориолисовото ускорение при движение в неинерциална система. Чрез кориолисовата сила се обяснява законът на Бер. Понятието е въведено от френския учен Г. Кориолис.

КОРИОЛИСОВО УСКОРЕНИЕ
Ускорение, което се появява при движение в неинерциална система, въртяща се спрямо инерциалната. Например кориолисово ускорение има при движение по повърхността на Земята. Понятието е въведено от френския учен Г. Кориолис.

Земята е третата по отдалеченост от Слънцето планета, на средно разстояние 149,6.106 km (1 астрономична единица). Астрономичен знак . Сидеричен период 365,2564 d, период на околоосно въртене 23 h 56 min. Екваториален диаметър 12 766 km, маса 5,98.1027 g. Има атмосфера, която съдържа азот, кислород, аргон, въглероден диоксид. Има 1 спътник - Луната.

[Yancheto]

Мерси!