Юдейска луна

[ScionOfStorm]

Юдейска луна

Празна е луната
безмислостна, зловеща
като къс изсребрена надежда,
грее и залязва,
наднича. А после търси отплата.

Със стъпки по ръба
на световните трагедии
посрещам от прозореца /нощна/ зората
и всред драми и алени комедии
намирам пак на Смърт дима.

Осъзнах, че не тук съм
роден като замряло растение
а в празния хол уморен
на змии и отрова - в забвение
оставен съм от ужаса си в плен.

Ухилена е луната
със сърп на най-мръсна ръжда
наточен за жътва последна
и капе дъжда като умрели тела
комичната драма изтлява поредна.

И от рода ми човешки
най-грозен и сляп, и ужасен
син юдейски стъпва в негови грешки
и крета, и крета, и тихо крета
с мозък разпилян на дома по паркета.

[LadyDi]

Имаш УНИКАЛНИ идеи. Много ми харесват.

Но този ритъм твоя много ме тормози. По няколко пъти ги чета, за да ги схвана...

[ScionOfStorm]

ех, лейди, няма пълно щастие :д

но от твоята уста /поуст в случая/, това за уникалните идеи звучи супер, мерси много !

[LadyDi]

Ако някой ден решиш да издаваш стихосбирка и минеш през редактор за тоя проблем с ритъма и римата, свиркай, да си я купя

А идеите ти много ми допадат, защото аз примерно като пиша, пиша някакво праволинейно, не използвам метафорите и образите ми някак не оживяват като твоите.