Усмихнете се?

[hardball]

Какво ви кара да се усмихвате?

Усмихнете се, боклуци

Мен да ритам кока кола бутилка по главната и да ям китайско с пластмасови вилички

[Di]

Усмихвам се..
..когато гледам красиви неща
..когато слушам някоя песен
..когато госпожата ми обяснява нещо,а азне го разбирам
..когато ме мързи да стана от леглото
..когато видя хората как ме зяпат

[Jesus]

последните 2-3 седмици съм перманентно усмихнат, връщам си предишната форма

[Di]

Ей тъпанар,като не можеш да ме затапиш млъкваш,ясно?!

[LizZz]

Оооо, ако знаеш каква усмивка изгря на лицето ми като прочетох мненийцето ти, направо благодаря... Продължавай в същия дух и ще постигнеш много в живота и комедията. Обиждай, храни, пали се и нека веничката ти на челото запулсира, пръскай слюнка по монитора... хайдееее

Тука се позасмях.

[SouthStandServiceLad]

Коя е тая човешка-комедия Ди ?

[hottie]

Когато съм сред хора съм винаги усмихната, дори да ми е тъжно. Когато съм сама се усмихвам на всякакви хубави дребни нещица

[PainMonopoly]

Усмихвам се само когато има нещо наистина забавно.

Иначе доста хора са ме определяли като прекалено сериозен. Но това е положението. Няма да си слагам фалшива усмивка като не ми идва отвътре.

Иначе изключително много ме дразнят някви пачи които ме ръгат да се усмихвам. Ще се усмихвам само ако така преценя.

[teenems]

през повечето време съм усмихната и винаги ми е забавно .рядко съм тъжна или ако съм тъжна бързо ми минава тъгата .даже когато съм тъжна и мълчалива хората ме питат : ти ли си ? или някоя друга

обичаам да се усмихвам и смея

[hottie]

усмихвам се като ми е забавно като съм с приятели и се забавлявам,което последно време доста рядко ми се случва. през останалото време не ми е много до усмивки.

не обичам фалшиви усмивки и не мисля,че е нормално човек да е постоянно усмихнат,тъй като не е нормално да си постоянно щастлив.

Е да ама според мен като си сред хора трябва да си усмихнат. Това е най-малкото нещо. Не бих ангажирала останалите с лошото ми настроение пък и честно казано на мен си ми идва от вътре. Не е по никакъв начин изкуствено. Това не пречи да съм нещастна. Просто мъката я оставям настрана.

[PainMonopoly]

Е да ама според мен като си сред хора трябва да си усмихнат.

Щом смяташ, че трябва, това е достатъчно показателно, че полагаш усилия за това и е изкуствено.

На мен такива "лъчезарни" личности са ми много съмнителни. Струват ми се или прекалено фалшиви, или че им се губи връзката с централния.

[hottie]

Като вляза в някой магазин и продавачката е намръщена повече не влизам. Като общуваш с някой и си намръщен също не го приемам. Не казвам да си ухилен като репичка, а просто усмихнат и приветлив.

Ето защо (въпреки че мразя да обобщавам) мразя от тази гледна точка "българския манталитет". Повечето хора само мрънкат, оплакват се и са намръщени.
Не си ли забелязал как една усмивка може да те накара да се чувстваш добре и може да те накара да се усмихнеш? Дори да е някой непознат.

[PainMonopoly]

Фалшива усмивка не може да ме накара да се чувствам добре, защото веднага се вижда. А ако някакъв непознат на улицата започне да ми се хили, ще бъде доста крийпи.

Мен пък ме накара да не влизам в един магазин това, че магазинерката беше прекалено социална и ми казваше "няма да ти дам крушката ако не се усмихнеш".

[hottie]

Е да тия прекалено социалните и аз не ги понасям. Които ми дишат във врата през цялото време даже са ми влизали в съблекалнята да ми помагат без дори да искам.

Може да не съм се изразила правилно с това "трябва". Имах предид, че всеки трябва да се старае/да се опита да се усмихва и да гледа по-положително на нещата. При мен по никакъв начин усмивката не е изкуствена. Понякога ми се налага разбира се. Когато например шефа ме е ядосал, но не мога да си позволя да му се перча. Винаги има изключения. Но като цяло съм си усмихнат човек и тва си е

[DebelaManekenka]

?

[RAWRRR]

Когато съм сама, не се усмихвам на "малките неща".

Усмихвам се най- често , когато влизам някъде, когато говоря с непознати (магазинерки, сервитьорки, таксиметрови шофьори, клиенти и тн),както и задължително поздравявам с добър ден,добър вечер,довиждане или каквото е подходящо.Това ми е навик от малка.

На работа, няма как просто да не се усмихвам , усмихвам се когато влезе нов клент, усмихвам се когато му се представям, усмихвам се докато му говоря.

Когато съм с приятели се усмихвам , когато ми е забавно, усмивката ми се променя от дискретна в леко зловеща и с пълни зъби (обикновено ми се виждат чак венците)

[_donna_]

Най-забавно е сутрин в метрото.Всички са застинали в намусено-делнична физиономия.По-смешна смехория няма. (:

Иначе ...на какво се усмихвам - на всичко,което си е за усмихване.
На отсрещните усмивки най-често. :Р

[Boot]

Аз се усмихвам, когато общувам с хора - колеги, продавачи и т.н. Освен ако не съм в мега гадно настроение.

Иначе днес си говорих с една колежка и обяснявах, че се усмихвам примерно като чета книжка и осъзная, колко гениално е написано нещо или разбера нещо ново, което е трябвало отдавна да знам (пример - чета Божествена Комедия на Данте и началото на III-та песен на Ад започва с надписа на вратите на ада ... "дрън-дрън-дрън надежда всяка тука оставете", а преди да го прочета не знаех, че е от там и се изкефих :Д). Усмихвам се като видя малки симпатични деца и животинки или като си мисля някакви яки мои си неща. Общо взето обичам да се усмихвам (по-малко да се смея) и когато нещо ме изкефи го отразявам с усмивка (особено,ако няма на кой да кажа - еееее, ебаси якото нещо).

[PsychologicalDisorder]

Коя е тая човешка-комедия Ди ?

той Di си е цяла комедия...

[MetalZone]

Когато работиш с хора - тях не ги интересуват твоите лични проблеми, емоции и настроения, затова трябва да си усмихнат и приветлив, но без фамилиарничене. Толкова...

+1

Макар че не обичам да се усмихвам.

[ifilin4ica]

Не се усмихвам много напоследък. Всичко и всички супер много ме изнервят...а как се ядосвам само като някой ме попита:Какво ти има?
Ами пък нищо ми няма!!! Защо трябва да ми има нещо! Майка му долна шибана...тъпкано ще ви се връща на всичките!

Така...сега мога отново да си отворя учебника по немски и да продължа да псувам живота си

[hardball]

Аз се усмихвам много и казвам "добър ден" "добро утро" "мерсииии" и "довиждане" на всички. И хората ми се усмихват и на мен и само чакам музиката от бекграунда и да завалят бонбони от небето

[BlackWings]

Усмихвам се когато срещна чуждата усмивка

[courtney]

Усмихвам се доста често, всъщност през по-голямата част от времето се смея. Заливам се от смях. Гледам позитивно на живота, търся смешната страна на нещата. От толкова простотии, които ми се случват всеки ден, ако тръгна да се сдухвам заради всяка една, няма да оцелея дълго. Затова се смея на проблемите, знам, че може да стане и по-лошо и това ме мотивира. Иначе често се усмихвам. Когато пътувам и се сетя за някоя случка, лаф или издънка, си се усмихвам сама на себе си. Усмихвам се на хората по улицата, когато видя, че и те се усмихват и ме радват физиономии, които се отличават от тълпите намусени и бързащи за някъде хора. Усмихвам се само при мисълта какви хора имам до себе си. Много неща, да не кажа почти всичко, могат да ме усмихнат и развеселят. Доста ведър човек съм и ми става тъжно, когато останалите възприемат подобни хора за странни и откачени. Хубаво е да си различен, но не и когато усмивката се приема като качество извън общоприетите норми.

[SunSmile]

Много стойностни и малки неща могат да ме накарат да се усмихна. Доста често съм усмихната, ако не съм ядосана, нервна, не ми се спи..
Обичам да се усмихвам и да ми се усмихват. Една усмивка може много. Харесвам усмихнати хора и се убедих, че и те ме харесват пове4е усмихната