аз под "класически театър" разбирам класическа драматургия;
репертоарните театри са такива, защото хората такива зали пълнят.
Сатирата - ясно
Народния - още по-ясно(но! той си има Камерна сцена, което хич не е малко; имаше си и сцена на 4-тия етаж)
Сълзата - който работи само и единствено за пари, рейтинг, възвръщамост
Армията - ...:Д

смятам, че за да (започне да) съществува едно нещо(такова, несигурно, като театър), трябват компромиси. за да направим оборот на парите(ако нямаме някакъв непресъхващ кладенец, какъвто болен ентусиаст по това време едва ли ще се намери) ни е нужно нещо продаваемо, нещо, което да предизвика и задоволи масовия интерес(масов - на повече от 10-ина души:Д), извор(ченце), касичка-прасенце:Д При наличието на стабилни приходи, или поне занулени разходи, можем да си позволим да правим изкуство, такова, каквото ни харесва, както го диктува съществото ни, каквото искаме да крещим с/у хората.

така че, вярвам, печелившата стратегия е хибридният театър(подобно Народния, но не в този му вид, а в идеалния)

//аз съм свободна за всякакви проекти:Д не се чувствам достатъчно веща(да се чете никак), но пък живинката се пази;