Няма край това приключение!
То може би е радост, а може би мъчение...
Няма край на душата ми към теб стремежът,
няма край на краката ми към теб вървежът...
Дълго аз летях в сини висоти,
към теб летях,
но знаех,
че падна ли,ще ме боли.
И паднах.Заболя ме, да.
Да летя не биваше, нали?
Но щом паднах- какво видях?
На Земята пак беше ти...