Ох, чудих се много дали да го пусна. Обаче един пост на Snickers ме накара и ми е чудно дали ще й хареса

В тишината, разбита на прах по паважа
с теб сме се слели в последно танго.
И само сърцата, смълчани разказват,
колко безмилостно и жестоко е то.
Колко пъти сливахме ледени пръсти
и в другия скривахме свойта вина.
Колко искахме други да бъдем
и как все ни гореше страстта.

Сега тангото ни ще е кратко. И грешно.
Въздухът помежду ни е огнен. Червен.
Телата се сплитат във миг от безвечност.
И пулсът ни удря - от ритъм пленен.

И сякаш безумни се движим във танца.
А лавата блика от наш'те очи.
Тангото е вечност. Тангото не чака.
И докрай този път ще боли.
Защото е наше. И е последно.
Последно танго танцуваш със мен.
Светът е замрял във близка далечност.
Нашият танц е от мъка роден.

Знам, че му липсва ритъм И на мен ми е проблемен.