
Първоначално написано от
xRainx
Иронично
Сиви облаци като
размъкнати чаршафи
по пуст простор човешки
тлеят и гъмжат
пеят, че ръмжат.
И гладни за ирония
по дъска редят си пешки.
Под тях – земя
ала не каква да е
а измокрена и морна
с очи сляпо изморени
обърнати към няколко деца.
И тя плачеща
и тя жадна за ирония.
И дъжд нейде там
в небитие скопено
захваща и захваща,
помита ми мечтите,
всред почвата запраща.
И тя – стръвно угоена,
ала ирония поема.
Сред полята ходя
и от иронията плюя
като пес дръглив обезверен
като дивен кът обезлесен
търся просто топлина
търся нечия душа.
Иронично казано,
аз просто търся си смъртта.