"Ако желаете да се погрижите за трупа на баща ви, знаете къде се намира".

"Не сме в състояние да съхраняваме трупове продължително време".

"Никой не е потърсил трупа му за погребение".

/из писмото, което отворих току-що/


Грях ли е, че се смея така...
И нормално ли е жена му, двете му деца, внуците, братята, сестрите му и приятелите му никой от тях/нас да не изявява желание за погребение?
И с какви очи въобще коментират смъртта му, едва ли не са щастливи, че е умрял?
Не, че се възмущавам нещо, ама някак си 10 дена да си мъртъв и някакви други хора да те складират, понеже никой от близките ти нито иска да те види, нито да бръкне в джоба си да ти организира погребение? И никой да не е пролял сълза за тебе,че си си отишъл от този свят?
Абе, въобще цялата ситуация ми е смешна... всичко ми е смешно, дори когато научих, че е починал се изсмях. Защо? И аз не знам кое ме подтикна да имам такава реакция.