А понякога нещата ми са вдъхновени от нещо:

В случая:
Darren Hayes - Insatiable
Valentines tango - "Another cinderella story ost"
Tango el Roxanne - "Moulin Rouge ost"

Както и със специалната подкрепа на Сисчу :*

Луната се изкачваше по тъмният небосвод съпроводена от неизменната си свита блещукащи звезди. Нежната и хладност прогонваше горещината от улиците на Рио.
Защо съм избрала това място ли?
Не знам. Просто свързвам този град със танца на страстта - тангото...
А там, долу, по прашните тротоари вървеше жена. Тя беше облечена цялата в бяло. Бяло беше дори цветето в кестенявите и естествено начупени коси. То ухаеше леко, ненатрапчиво, нежно.
Дългите и бледи пръсти и докосваха нежно плата на късата разкроена рокля, която беше облякла за да се спаси от високите температури. Тя пристъпяше леко, сякаш с колебание по паважа, но с увереността че знае къде отива. Другата и ръка докосваше закачливо стените на сградите, избледнели заради продължителното излагане на слънцето.
Тя продължи да се носи под синкавата светлина на небесното светило докато постигна през лабиринта от улички до единствената по-ярко осветена къща в този район.
Кадифените и очи обхождаха околността уж небрежно, но бързо, внимателно, както оглежда хищник...
Градината на къщата я приветства с прошумоляваше, което разпиля красиво косите и по бледите и рамене. Кожата и сякаш сама светеше отразявайки лъчите на луната както последната отразяваше тези на слънцето.
Жената се наслади на лекият звук и пристъпи към леко открехнатата входна врата от където се промъкваше лъч изкуствена жълтеникава светлина.
Не срещна никого по пътя си. Лампите загасваха веднага след преминаването и, бавно, методично, но сигуно, една след друга. Сякаш тя, бяла и нежна беше вестителката на мрака в този така осветен дом...
Сякаш тя отнемаше с красивото си лице живота от осветяващите им сърца...
Очите и проследиха собствената и сянка докато се изкачваше грациозно по стълбите нагоре към вторият етаж. Лявата и ръка се плъзгаше по тъмното полирано дърво на парапета.
А осветителните тела гаснеха ли, гаснеха...
Единствено светлината на нежната луна която я съпровождаше през целият и път нарушаваше плътният мрак останал зад брюнетката.
Вторият етаж на просторната къща я приветства с тъмно червените си тапети и окачените по стените леко ретро лампи.
Те продължиха да гаснат бавно докато тя минаваше покрай тя. Двете и ръце леко раздалечени от тялото и докосваха стените. Пръстите и усещаха и най-леките неравности под червената хартия.
Токчетата продължаваха да тропкат по тъмните полирани дъски на пода.
И това продължи докато жената достигна до бяла леко открехната врата през която се процеждаше лек лъч светлина.
И последното електрическо сърце загасна зад нея. Сега бяха само тя, тишината, мрака и почти затворената врата.
Усмивка на нетърпение пробягна по розовите и устни и дясната и ръка докосна вратата отрехвайки я само с още сантиметър.
После тя незапно я бутна навътре и влезе.
Светлината на ароматните свещи я обля с първият тропот на обувката по паркета.
Наклонила глава на една страна, тя огледа стаята.
Стените бяха покрити със скъпи на вид картини. Редуваха се мрачни и весели пейзажи, като бледо зелените тапети едва се виждаха.
Имаше и масичка и тоалетка върху които стояха прилежно подредени свещите чийто пламък танцуваше от течението на вятъра нахлуващ през отворената балконска врата в противоположният края на стята. Полу прозрачните пердета лениво помръдваха.
Тя вдиша от опияняващият въздух наситен с приятна смесица от различни аромати.
Лекото изскърцване на остъклената врата не толкова далеч от нея привлече вниманието и.
През нея влезе висок тъмнокос мъж. Кожата му беше леко мургава, като че ли е прихванал прекалено много тен на плажа. Носеше черна риза чийто две горни копчета бяха разкопчани откривайки чистата му гръд.
Ръцете и се отпуснаха, пръстите и докосвайки полите на роклята и. Езикът и бързо облиза плътните и устни навлажнявайки ги. Тя придобиха примамвлив блясък без дори капка грим.
Мъжът и кимна с лека усмивка, в очите му гореше буен пламък.
Той пристъпи към малка ъглова масичка върху която покорно и невзрачно стоеше грамофон Плочата вече беше поставена. Беше я чакал.
Иглата се докосна до черната повърхност с лек пукот подобен на този на горящи съчки.
И цигулката започна.
Жената пристъпи леко само крачка напред, той направи същото. Стойките им бяха изправени, нейното чипо носле леко вирнато, но очите и не изпускаха нито едно негово движение.
Токчетата и тропваха с всеки такт отброен от цигулката и нейните сякаш непредвидими струни докато те се въртяха в малък кръг.
Изведнъж темпото на музиката отскочи и заедно с това те се срещнаха в центъра на кръга. Дланите им се залепиха във въздуха, лицата им на милиметри едно от друго, сякаш готови за целувка, другата и ръка привидно отпусната, а неговата прихванала кръста и.
Изведнъж, при нова "прищявка" а цигулката, тя се отдръпна със завъртане, грациозното и тяло се изправи и през тънката рокля проличаха всичките примамливи извивки. Кракът и тропна по пода след движението, а ръцете и застанаха на кръста и. Тя застана с обърната настрани от него глава но така че да го наблюдава.
Той гневно тропна по пода, сякаш ядосан от отказа и пристъпи крачка напред подчертано бавно.
"Любов!"
Тя се завъртя настрани съв същи такова движение, полите на роклята и се повдигнаха леко.
Но той се придвижи бързо и тя се оказа в ръцете му.
Лицата им отново на сантиметри, краката им се задвижиха в перфектен синхрон. Той водеше и знаеше че засега е спечелил. Тя притвори очи...
"Страст!"
Лицето му се плъзна към врата и, напълно открит, ръката и откри пътя си към врата му уж с намерението да го прегърне, но остана изправена. Ръката му се плъзна по бедрото и и леко под и без това късата рокля.
Тя се изплъзна ловко и се оказа с гръб. Движенията им се забързаха, отново и отново ръцете им се срещаха а лицата им се оказваха на милиметри едно от друго, топлината ги замайваше...
"Подозрение!"
Ръката му хвана китката и и я завъртя стремглаво. Косите и се разпиляха и палаво галеха лицето му. Цветето падна на паркета точно на прага между стаята и балкона, точно сякаш между светлина и мрак.
"Ревност!"
Тя се оказа с гръб към него, ръцете му на кръста и, лицето му наведено към рамото и.
"Ярост!"
Очите и на двамата бяха притворени, сякаш знаеха идеално какво правят.
Изведнъж силните му ръце я издигнаха нагоре и той се завъртя сам в цял кръг докато тя беше във въздуха, единият и крак вдигнат като на балерина...
"Изневяра!"
Вихъра на стремглавото спускане отново на пода беше замайващо, танца се забърза отново след краткото забавяне и движенията им едва можеха да се следят...
После изведнъж цигулката отново забави хода си.
Дланите им долепени една до друга, устните им почти допиращи се, те чувстваха забързаните удари на сърцата си биещи сякаш в един и същи ритъм.
Цигулката изви до съвсем лек фон.
"Отново любов!"
Плочата изпука и спря, но те останаха така в перфектният център на първоначално оформеният кръг.
Някъде далеч часовник би полунощ...
Устните им се срещнаха най-после след забързаният танц.
Тънките презрамки на роклята се свлякоха от нежните рамене на брюнетката... Копчетата на черната риза едно по едно падаха поразени...
Порив на вятъра угаси свещите...

*Бележка: Извинявам се за всякакви правописни и пунктуационни грешки.