Капки роса като малки сълзи мокрят червения цвят на цветето, самотно поникнало между бурените в градината ми. Гледам го и вместо цвете виждам капки кръв на ранени мечти . Виждам не цвете, а една целувка, запечатала любовни клетви и прочепнати в тъмнината злочеста неспазени обешания... И червено червило по яката на нечия прилежно пригладена риза.
Цвете... Красиво, неопетнено- по детски невинно, а толкова много грехове му преписах, несправедлива към него в опитите си да заглуша съвестта си...



Опитай се, не е трудно! Това го написах за две минути, без да се замислям кой-знае колко много