Имам много голям проблем и той се състои в това, че всички си мислят, че съм перфектна, а то не е така. Никой не оценява това, което правя, защото всички са свикнали да съм мила, добра и отзивчива...когато получа шестица всички казват ми много ясно, то няма как иначе...случвало се е да се прибера и да кажа, че имам единствената шестица и най-хубавото съчинение, а нашите просто да кажат "Какво толкова се вълнуваш, не ти е първата шестица" Не съм няква бележкарка, но се радвам, когато съм първа...или например имам навика да помагам на хората с каквото мога...почти няма човек, на когото да откажа...казват "мерси" и дотам...всички ми споделят какво им е и ми искат съвети, на никого не съм отказала, но никой не ме пита аз как съм...просто всеки приема всичко това за даденост и никой не го оценява...Случвало се е и да не се прибера вкъщи цял ден, защото съм била на училище, на тренировки, а и най-добрата ми приятелка има нужда от мен... Случвало ли ви се е нещо такова? Аз ли съм виновна?