Просто стихотворение за миналото

[desitoyoy]

Седя си на леглото
и гушкам плюшеното си мече,
спомням си за всички мигове,
когато още бях дете.

Тогава не знаех що е лъжа,
не знаех думи
като подлост и суета.
Светът беше различен.

Тогава вярвах в мечтите си,
вярвах, че хората са добри,
а сега осъзнавам, че не е така
и от това много ме боли.

Защо пораснах толкова бързо,
защо отидоха си добрите лета.
Защо пораснах толкова бързо
и осъзнах какъв е света?


Май пак нищо ново, ама дано поне да е по-добро от предишното...мерси на всички, които ме насърчиха да продължа...

[DJEB]

написано простичко,но съдържа такава истина и е приятно

[missperfection]

дам , написано въвсем простичко , но уви тва е истината .. кофти е доста,когато се сблъскаш с действителността ..щот за съжаление както казва една моя приятелка: Живота е гаден .

[Jumbie483]

Имайки предвид това, за което си писала, според мен ще изглежда по-сладурско, ако е написано по малко по-детски начин.
Иначе така на мен ми изглежда истинско, но претупано набързо

[MetalZone]

Браво, супер е! ^^

[desitoyoy]

Имайки предвид това, за което си писала, според мен ще изглежда по-сладурско, ако е написано по малко по-детски начин.
Иначе така на мен ми изглежда истинско, но претупано набързо

Eми малко по детски пиша и може би наистина това му е кусура, но аз си го харесвам, а и е написано така, защото лирическия герой иска да е дете и би направил всички, но е невъзможно.