Самота, тъй страшна дума.
Сам човек... нима е жив?
Без любов животът ни не струва-
без любов светът ни е фалшив.
Самотата – бурен за душите,
като черен облак в нашите сърца.
Раздира кат` на розата бодлите
душите на невинните деца.
Самотата, тя е тежко бреме,
непосилно за млади рамене.
Безкрайна е една секунда време.
Сам човек нима живее въобще?
Не съм за теб, не си за мен
Айсберг на две разделен.
Не е война, но любов ли е , питам,
щом се ранихме така.
Щом нежността като гълъб отлита,
стреснат от твойта ръка.