Кремче и аз бях така. Все помагам, все гледам да зарадвам другите и внимавам да не ги натоварвам а им позволявам те да ме използват надявайки се че поне ще ме уважават и ако се наложи ще кажат една добра дума (даже не да ми върнат услугата ама поне да не говорят лошо зад гърба ми егати!). Е да ама хората сме неблагодарни и не оценяваме какво ни се дава. За това аз за себе си реших че не искам да се натоварвам повече излишно. Помагам когато съм сигурна че искам и че наистина не очаквам от дадения човек да ми отвърне с каквото и да било и че няма да ми пука ако повече не го видя или ако разбера че ми е направил мръсно. По тази причина не казвам че съм добър човек и че не съм егоистка защото според мен човек не може да не е поне малко егоист. Смятам че само ако АЗ съм доволна и щастлива ще съм способна да направя хората около себе си щастливи. ДевилУиш обаче прави услуги и помага, те не й отвръщат със същото и тя се озлобява и си мисли ах колко е горкича защото другите са лоши с нея. Е да ама не! Не можеш да съдиш другите, да се мислиш за нещо повече от тях, да си озлобен и изпълнен с негативни емоции и да претендираш че си добър човек който ще бъде награден от Господ...