Поливах хората с вода от терасата, драсках с червен химикал по стените, на село пишех с тебешир навсякъде, хващах кучето за предните лапи и го карах да ходи само на задните, като си представях, че това ми е детето и го водя на училище
Иначе когато не бях чак толкова малка имам спомени, че с едни приятели бяхме направили една дупка по-голяма от човешка глава, в блока между стълбите В началото беше съвсем малка и почти невидима пукнатина, но едно момиче нещо се разровичка в нея и стана на дупка и после в продължение на месец всеки път като минехме от там и отронвахме по малко. И накрая стана направо дупка и нея я караха да я замазва, че после и стените чисти с един парцал
Вечер пък когато излизахме и ни кажат да се приберем до 00:00 и нас ни няма, нашите или техните излизаха да ни търсят и ние се криехме на всевъзможни места. Като например веднъж влязохме в един кашон от пералня, влизахме в бутките (на пазара до нас има някакви железни..) или пък в някоя по-широка тръба. Все около блоковете бяхме, ама за сметка на това бяхме неоткриваеми.
И като за последно.. Още няма да забравя как половината квартал се гонехме с жилави пръчки Тичаме нагоре по шосето, после обратно през поляната, през пазара, между блоковете, пак по шосето и така.. И ако те настигне някой и те шляпне, после една седмица носиш белези