Изпаднала съм в затруднение....

[babity]

Аз съм почти на 18. Обикновена съм, в смисъла на скучна (само на пръв поглед, обаче) и не особено забелязваща се с външност. Нищо особено. И до момента не съм имала кой знае какви задълбочени отношения и не знам какво си... Не ме разбирайте погрешно, драмата никога не е отсъствала от живота ми - винаги съм намирала за какво да се вълнувам, по - точно за кого. И голяма част от живота ми е минал в мрънкане. Как искам някой да ме забележи и да има сериозни намерения... Мисля, че дойде деня, в който това да се случи. Той е доста по - голям от мен, но се държи мило, съобразява се с мен, уважава ме до голяма степен. Разбира се, има и недостатъците, както и страни в характера му, които все още не познавам, но все пак не ми се вижда като да е потресаващо зле. И тук идва проблема. До голяма степен той се припокрива с идеала ми за нормална, хубава връзка, но просто я няма тръпката. Притеснявам се преди виждане с него, но не е онова, което е било, което трябва да бъде. Не са онези пеперуди в стомаха, не е онази искра в погледа ми, няма го желанието да го целувам и да е близо до мен. Не се съмнявам, не ме интересува дали в момента не е с някоя друга. Всичко става машинално едва ли не. Просто правя това, което трябва да направя и оставам независима, и сякаш всичко се случва далеч от мен.

От друга страна има един "някой", с който нямам перспектива. Аз няма да бъда повече с него и няма да плача за него, и ще ми липсва много, но няма да го потърся. Просто въпреки всичко с него се чувствах сигурна и на място, и всичко беше по - истинско.

Имам ли, в крайна сметка, правото да отхвърля човек, който е близък до идеала ми и да остана сама след толкова мрънкане? Дали си струва заради едното усещане да си остана сама за още един неопределено дълъг период? Защото усещам, че рано или късно ще трябва да направя нещо за да го задържа, дори и той няма да издържи на такава студенина от моя страна. Дали не е прекалено наивно да очаквам, че ще имам едновременно искрицата, тръпката, заедно с всичко останало? Наистина ли трябва да избирам?

[flowerlina]

От опит ти казвам- не се захващай щом я няма тръпката, просто няма смисъл

[ScarletBite]

А сега де!
Да заложим на сигурно или да се потопим в дълбоките води на непознатото?

[sunshinepp]

историята ми е същата като твоята..без мрънкането и тн..моя живот е толкова цветен,че ти се иска да е сив.. аз опитах да продължа с това новото момче,което е със сходни мои интереси и ме разбира..а сега той се влюби в мен и в момента се чудя как да го скъсам..без да го нараня..
прецени сама..да нараняваш..или да си сама?
не знам дали ме разбираш какво казвам.. или и аз се изразявам тъпо..

[mechtaq_za_teb]

Няма ли ги пеперудите в стомаха, желанието да го зърнеш, притеснението от всяка ваша среща... онова чувство, което да те подсеща, че си влюбена... няма смисъл. Това е връзка без перспектива, която по една или друга причина няма своето начало. По-добре сама.

[Slave4You]

Според мен просто не си срещнала подходящия и не трябва да тръгваш с някого, който е "долу-горе добре" само и само да не си сама.. според мен това е просто адски глупаво. Така можеш да изпуснеш шанса да си този, при които наистина ще има тръпка и наистина ще обичаш

[Dark_Angel_F]

Виж никой не може да се псотави точно на твоето място и никой не е бил в точно същата ситуация ... Но моето мнение е ,че връзка без тръпка няма бъдеще... та нали това точно е смисъла на цялата работа ?! Точно сега на тези години ни е времето за тези трепети ,защото след години ще сме твърде "стари" за тях.

[sasha_90]

Като няма тръпка-по-добре не се захващай.Иначе ще се нараните взаимно.

[peshost]

По-добре не...

[vampire_girl_]

Не се занимавай с посредствени връзки.
Много е малък,почти нулев шансът с времето нещо да се промени с времето.Най-много на края и двамата да сте наранени,а ти и объркана.

[stupid0boy]

ще се повторя, но има смисъл, ще си по сигурна... няма ли я тръпката... просто ... по добре да чакаш някой с който тръпката няма да спира...

[cookie_master]

остави го
както казват другите по-нагоре:щом я няма тръпката,няма смисъл

[soul1199]

Не се занимавай,така е най-добре!

[ralityuy]

Какво да ти кажа..Бях с едно момче,което беше лудо по мен...Само,че аз не бях много сигурна,какво изпитвам към него...и скъсахме...И тогава разбрах,колко много го обичам...Слад около месец пак се събрахме...обаче нищо,абсолютно нищо не беше същото...Сега не сме заедно,но все още го обичам...И все още не мога да разбера дали сгреших,като го заразях първия път...От една страна нямаше смисъл да бъда с него...от друга пък,защо постъпих така...?!? Е,осъзнах,че съм пълен идиот,че го заразях... Нямах това право...след всичко,което ми даваше той...
Но след като си убедена,че това,което изпитваш не е тази тръпка,която трябва да е...Няма смисъл да си с него...Така ще го нараниш повече с отношението си...Само много внимава с решението си,за да не съжаляваш после...Защото си нямаш представа,колко много боли и още по-лошото е да знаеш,че сам си си виовен...Така,че късмет с решението и успех с последствията....

[mahoni]

Не трябва да си с него само за да не си сама щом няма тръпка няма и смисъл, не се залъгвай.А и това с голямата разлика убедила съм се, че няма бъдеще в такива връзки или поне краят не е щастлив(лично мнение вашият случай може и да е друг).Потърси тръпката другаде сигурна съм че ще намериш правилната комбинация

[LadyDi]

Няма ли ги пеперудите в стомаха, желанието да го зърнеш, притеснението от всяка ваша среща... онова чувство, което да те подсеща, че си влюбена... няма смисъл. Това е връзка без перспектива, която по една или друга причина няма своето начало. По-добре сама.

Засега.
Айде, аз като бабата на форума да споделя нещо.
Тръпката изчезва много бързо, почти така както се появява. Тръпката, страстта... Това е временно. После ти трябва уважение, приятелство, разбирателство. Разбира се, тези неща са нужни едва когато става дума за наистина дълга връзка, брак, деца и т.н., за което все още (надявам се) на авторката й е рано
Така че сега, докато си на тази възраст, се радвай на тръпката и я търси. Точно в тръпките, в пеперудите в стомаха е цялото очарование на ученическите, че и студентските любови И няма нищо по-хубаво от това.
Затова споделям мнението, че е безсмислено да се хвърлиш във връзка без тръпка, само защото той припокрива идеала ти. Ако наистина припокриваше идеала, нямаше да можеш да спиш нощем и щеше да се вълнуваш ужасно всеки път, когато го видиш.

[sunshinepp]

Не трябва да си с него само за да не си сама щом няма тръпка няма и смисъл,

++

[hahavteen]

Хммм от липса на тръпка до липса на тръпка има разлика. Със сегашния ми приятел още от първата ни среща се чувствах напълно спокойна и сигурна и изобщо нямаше и грам притеснение. Няма пеперуди в стомаха, няма мисли от сорта на "ама какво ще си помисли ако кажа еди какво си", няма притеснение че нещо няма да му се понрави, няма ревност... Всичко е някак си спокойно и уравновесено... Истинско някак си. Сякаш винаги сме си били заедно. Единственото което ме притеснява в твоята история е че не го желаеш и не искаш прекалено интимничене с него докато аз не мога да се наситя на моя приятел . Ако няма сексуално привличане връзката няма да я бъда така че по-добре не се захващай с него за да няма наранени накрая

[babity]

Все още не мога да взема решение какво точно да направя. Като последен вариант съм го измислила да излезем още веднъж ако вече не съм го отказала и тогава да взема решение. В крайна сметка май не съм прекалено стара за да си остана сама за още малко.