LovelyGirl,
Майка ми работи в дом за деца. И да, знам каква им е съдбата. Защото тея деца носят дрехи, каквито някои от нас си мечтаят да имат, ядат неща, които може би и ти дори не си яла. Недей да си правиш подобни изводи от Могилино. Когато детето ти е здраво и с нормално психическо развитие, осиновяването ми е 100% сигурно. Вярно, не на всяко дете съдбата му е розова, но от всички 38 деца, осиновени през тази година във въпросния дом (капацитетът им е 52), поне половината се озовават в чужбина във семейството на някой импотентен богаташ, наследяват замъци и пр. А децата, които остават там, са или безкрайно агресивните (претърпявали побоища, имаше едно, дето го били връзвали с вегиги за стената и са го налагали с пръчка), или децата с увреждания, които отиват в специализирани домове. Да, бих си оставила детето в дом, защото, специално за мен, един аборт може да ми струва живота.

slun4ice,
да, прочела съм това, което съм написала. Да, егоистка съм. За мене здравето ми е най- важно. Както и здравето на бъдещото ми, запланувано дете. А ако забременеете, съм сигурна, че никоя от вас няма да направи аборт за благото на 'многоклетъчния зародиш' в себе си- просто, погледнато от моята гледна точка, всички сте един вид егоисти Ще има реплики от рода на"Леле, мама ще ме убие" или както в другата тема: "Те ако разберат няма да ме пускат да изляза." Късметлийки сте, че вече няма аборти с инжекции...

Извода ми е: Правете си сметката. Аз съм взела решение какво бих направила в такъв случай ( макар че е малко вероятно или невъзможно да ми се случи . Ама малко сме такива 'късметлии'.) Обсъдила съм рисковете с родителите си, въпреки че съм достатъчно голяма да вземам сама решения и да се грижа сама за себе си. Те са моето семейство и решенията си обсъждам с тях. Пък и вече не виждам смисъл от притеснения, понеже мога да осигуря на детето си що- годе добър живот.