Краят на две години

Аз днес стоях
във мрака
в една стая мъглива
със сенки и спомени
с надежди прогорени
и плетях кръстопът
насреди сивееща нива.

И днес загубих
част от пъзел нареден
с криле катранени
и око невиждащо
най-накрая, сред пътя
попаднах безнадежден
в на мислите си плен.

Идва време и ще скитам
забравен и самин
по пътищата трънливи
а пред мен – комин
ще бълва пушек мръсен
и ще виждам черти криви
по стъклото на нашия свят.

Любовта си изгубих
отново и нямам сетива.
В мъглата и мрака ми
разперил протрити крила
с мъртви и живи обвързан –
светът ми затихва.
Аз съм Птицата.