Щастливият принц е истински щастлив,когато извършва добри дела.Героят помага на тъжните и бедни хора,за да се почувстват и те щастливи. Той мисли ,че е щастлив в детството си,защото е живял в Двореца на безгрижието,където не се допускат тъгата и бедността. Принцът е бил заобиколен от красота и щастие.Така и не е успял да разбере,че светът в Двореца не е истински.Високата стена го е деляла от истинския свят,където има освен радост и тъга. След смъртта си Щастливия принц е поставен на висок пиедестал в центъра на града. Той вижда две момченца,сгушени и премръзнали от студ под моста.Вижда децата,изритани от стражата под дъжда,защото стоят на сушина до портата на двореца.Гледа и как богатите пируват,а бедните умират от глад.Виждайки всичко това,тъга обзема принца и го кара да помогне на бедните. С помощта на лястовичето той дава рубин от меча си на шивачка и болното и момченце.На младежа в таванската стая дава едното си око-сапфир,а на кибритопродавачката - другото.На останалите нещастни и бедни хора раздава листовете злато,с които бе покрито тялото му. Чак тогава успява да помогне на всички нуждаещи се,разбира,че е открил истинската красота и щастие на света.А това е да дариш щастие на другите.Точно в този момент принцът се чувства истински щастлив. Аз мисля,че не е било възможно принцът да е щастлив,виждайки страданието на другите,защото има добро сърце,въпреки че то е от олово.Само едно истински добро сърце би изпитало чувство на мъка и състрадание към болките на другите.Доброто сърце е най-скъпоценното нещо.Само човек с добро сърце би почувствал истинското щастие-да направи и другите щастливи.
прочети го и го преобразувай
може да започва така напримимер:
проблемите на принца да ,че не може да извършва добри дела,това че е живял в дворец и не е осъзнавал ,че висчко в двореца е красиво,за разлика от външния свят ,където светът гние в мизерия и бедност.
и така ... ако сегна мога да го направя и цялото,но не ми се занимава особено
надявам се да съм те насочила поне
