Ооо наще са много пекани. Спомням си когато майка ми учеше за второто си висше кви пощови праише кво нещо беше - навсякаде из нас се разнасяха листчета с дребен шрифт Сега аз си преписвам най-редовно винаги с пощов в джоба и другарче в ръка. С мойта фриенда знаем като за четворки, обаче омеем да си подсказваме и да гледаме ту в учебника ту в тетрадката. Ама не си мислете че четворка е малко щото хората и за 2.25 незнаят прости класа ми е профисионален преписвач от което следва че знам за 4 ама завършвам с 6.00 И всичко това си го казвам на майка ми и тя само се смей, нищо че е учителка Ако имам слаби оценки ми викат поправи ги и ме карат да уча (нещо което никога не правя ах тоя мързел), а досега не съм бягала ,да си призная, уча в елитно даскало и винаги когато се наканим да бягаме има някой, които казва "аз оставам" от страх към замесник директорката (само да знаете вчера кви гафове ставаха с нея)