ПОМОЩ...Съчинение разсъждение за утре!

[sL1mch0]

Помощ...Имам да пиша съчинение разсъждение по литература на тема "Проблемът,родина-чужбина според втора глава на повестта Немили-недраги"

Трябва ми за утре,а аз не знам какво да напиша...

[ValLoveYa]

Повестта „Немили-недраги“ изобразява живота на българите в чужбина. В своята творба Иван Вазов умело пресъздава техните мъки, лишения и блянове,надявайки се съвременниците и потомците да си спомнят хората, дали живота си за свободата на България . Величието на хъшовете, техните възвишени идеали и мечти, най-ярко личат във втора глава на повестта.
От лирическото отстъпление се обогатява не само представата ни за хъшовете, а и за самия Вазов. Акцентът от тази глава пада точно върху личността на писателя. От друга страна патриархът на българската литература използва съня на хъшовете, за да изрази отношението си към тях.
В лирическото отстъпление се откриват качествата на Иван Вазов като родолюбец. В изречението си: „Сънят успокояваше поне навреме тия измъчени от бедността същества…“ се изобразяват чувствата на съжаление и съчувствие към хъшовете. Проличава си, че тези чувства са изпитани и от самия автор. Точно заради това Иван Вазов описва толкова живо техните мъчения, породени от глада. Появява се малко по-късно загриженост и тревога за бъдещето на хъшовете, защото утрешния ден е начало на нови нужди. Тези тревоги се изразяват чрез множество риторични въпроси:
„Докога ще се продължава това съществувание? Какво ще правят в тая чужда земя?“
Отговорите се крият в действията и мислите на хъшовете. Тук се появява и протестът на автора. Той се изгражда върху същите тези риторични въпроси. Иван Вазов обобщава казаното дотук с думите:“България беше затворена за тях. Бяха сред общество, но бяха сред пустиня…“
Изведнъж авторът представя възможностите за живот на хъшовете:“Или да се втурнат с оръжие в България и да умрат в Стара планина или на въжето, или да крадат.“ Възможността де се втурнат в родината с оръжие живее в мечтите и бляновете на хъшовете. А възможността да крадат изглежда по-реална, защото е средство да оживяват физически българите в чужбина. Според Иван Вазов те са „Един нов ССС пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава.
Подвизите напомнят за миналото, за спомените оставени в България. Те подържат в сърцата на хъшовете надеждите да умрат в името на свободата на България. Но Отечеството е толкова далече. То е хем толкова далече, хем толкова близо! „Една крачка само и в нея си, един вик само ще те чуе.“ Безнадеждността на хъшовете е мъчителна:“О, Българио, никога не си тъй мила, както когато сме вън от тебе.“
Дрипите на борците за свобода доказват в каква бедност живеят те. Иван Вазов рисува реалистични образи, които се радват на успехи и неуспехи.
Славата е идеализма, който кара хъшовете да мислят за онова, което им предстои, което ще ги върне към живота, което ще привлече погледа на съвременниците им, което ще ги обезсмърти.
В лирическото отстъпление на Иван Вазов си проличава, че той е патриот и родолюбец – човек, който обича строителите на българската история.

[Snickers]

Оф...
сто процента съм сигурна, че в час сте говорили по темата, ама няма кой да си напрегне мозъка, 'баси.

Седни и напиши сама нещо.

[m0n4yyy]

То е говорено .. въпросът е, че няма кой да слуша ..

[PurpleDream]

що има толкова тъпи хора