Отново караш ме да страдам
отново възбъждаш в мен
чуството на радост и тъга,
чуството което издига ме
и изпепелява и дълго време
сам оставя да мълча...

Показах ти, че дори след
година или две завинаги
ти си първа и последна
в моето сърце...

С други всякакви опитах,
страдах и копнях, но не
по тях а по бляна да се
върнеш ти при мене пак...

След толкова много време
единствено ти ме караш да
хвана лист и химикалка в
ръка, и да изразя толкова
ясно свойте чуства,че като
довърша сам се чудя на свойте...
слова...

Обичам те липсваш ми, макар да
страдам и мълча, то е просто
от страхът да не те загубя
и да се лутам в този свят
самотен, както до сега...
____________________________________

Преди повече от година пишех стихчета и ги качвах тук...
Не бях виждал този човек за който става дума в творбата
и отново си пишех, но не се получаваше по-начина по който исках...
Не съм поет, приемам всякакви критики...
ВСИЧКИ ВЛЮБЕНИ СТАВАМЕ ПОЕТИ....