Здравейте! СЕга ще ви разкажа една история, която се разви в 2-3 години насам.Преди 3 години имаше една екскурзия в училище...Но както и да е..Една моя приятелка харесваше едно момче и то също нея..Не го бях виждала до сега, но много ме впечатли.НЕ беше нищо особенно , но ми хареса.ТЕ си станаха гаджета, а аз тайничко го харесвах.След като екскурзиять свърши, той ми призна, че много ме харесва и аз също...Станахме си гаджета..Прекарвахме си прекрасно, но ето, че дойде и мигът на раздялата, той ми каза, че е объркан и аз ... му казах, ч щом така иска, не мога да го спра.Минаха 2 години , а през тези 2 години аз безумно го обичах..Един ден по скайп го запознах с най-добрата ми приятелка..Каточели се харесаха..Но това харесване се превърна в любов, която не мога да спра...Те се обичаха , а аз страдах..Скарах се с нея за това, което направи!..ТЯ ми каза, че живота е такъв..Известно време бях в лоши отношения с нея..С него се скарах заради една неприятна случка..ТОй се опита да ме скара с всички мой приятели с измислени глупости , на които някой повярваха..Отвратих се от него..След време се влбих в едно момче от моя клас...Страхотен е..СЕга се чувствам по-добре!но съм много огорчена! А въпросът ми е, да продължа ли напред и да се сдобря с момчето и ,,приятелката ми или да продължа и да ги оставя тотално.....Може да ви се струва тъпо, но имах нужда да споделя и не желая да получавам упреци, а съвети