РЕФЕРАТ

По география и икономика 10 клас на тема Биосферен резерват “Бистришко бранище”


Биосферен резерват “Бистришко бранище”се намира на североизточния склон на Витоша,има площ от около 1060 хектара.Като обхваща териториите под върховете Голям и Малък Резен и Скопарник.Най-ниската точка на резервата е 1430м.н.в. в местността Янчовско усое,а най-високата е 2282м.н.в. на връх Голям Резен.Бистришко бранище е един от първите резервати в България.Обявен е за резерват през 1934г.Целта на създаването му е запазването непроменена на растителноста,която е типична за планината-вековни смърчови гори,храстова растителност и тревни площи.Уникални не само в резервата,но и в целия парк са каменните реки,които представляват безразборно натрупани големи скални късове с разнообразна форма.През 1977г.“Бистришко бранище”е определен за Биосферен резерват,съгласно международната програма на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”.Резерватът отговаря на първа категория(най-строга защита)съгласно категоризацията на Международния съюз за защита на природата.Заедно с още 16 български резервата,той е част от световната мрежа на Биосферни резервати,чиято цел е запазването на образци от най-ценните и най-важни екосистеми на Земята.

От цялата площ на резервата 52% са гори,а останалата част са поляни,субалпийски тревни формации,грохоти,скали и каменни реки.Основният дървесен вид – Смърча е представен от 7 форми.Запазени са единични 140-150 годишни смърчови дървета достигащи до 1,30м. в диаметър и височина над 25м.Установени са около 400 вида водорасли,над 500 вида гъби,360 вида лишеи,около 90 вида мъхове и около 450 вида висши растения.От висшите растителни видове общо 21 са включени в Червената книга на България.Сред тях са Мечото,Панчичиевият спореж,Нарцисовидната съсънка Планинският божур(наричан още Витошко лале),Жълтата тинтява,Петнистата тинтява и други.В резервата се намират находища на жълт планински крем балкански ендемит,включен в списъците на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания (Бернска конвенция).Балкански ендемити са и Планинския минзухар и Златистата кандилка.Около 20 вида са представителите на семейството на Орхидеите.
планински крем жълта тинтява
На територията на резервата са установени около 450 вида безгръбначни.От земноводните и влечугите се срещат Дъждовник,Планинска жаба,Слепок,Живороден (планински)гущер,Смок-мишкар,Усойница и др.Всички видове са с определена степен на защитеност и са консервационно значими.Установено е наличието на два вида прилепи.И двата вида са редки.Дребните наземни бозайници са представени от 22 вида.Обикновена кафявозъбка,Подземна полевка,Ръждива горска полевка и др.Числеността им на територията на парка,както и в резервата е висока.В резервата се срещат около 100 вида птици гнездящи,прелетни и скитащи.Една част от тях са типични обитатели на иглолистните гори – Сокерица,Кръсточовка,Жълто главо кралче Червенушка,както и някои представители на семейство Кълвачови.Субалпийската зона на резервата е важно местообитание за ендемичните подвидове на Балканската чучулига и Пъстрогушата завирушка.Около 90% от видовете птици,срещащи се в резервата са защитени от националното законодателство.От едрите бозайници присъстват почти всички хищници и диви копитни характерни за нашите планини.Техни представители са – Благородния елен,Дивата свиня,Сърната,Мечката, Вълкът и Дивата котка – застрашени на европейско ниво.
червенушка сокерица
елен мечка
Релефът е твърде разнообразен.Редуват се денудационни заравнености със стърчащи камъни,твърдици и стръмно спускащи се ридове,които определят стъпаловидният му вид.Витоша е претърпяла четирикратни сводоподобни издигания и четири периода на относителен покой.Това е причина за формирането на четири концентрично разположени денудационни нива,три от които се наблюдават и в границите на резервата.Най-високо и най-старо е денудационното ниво в района на Черни връх-2290м и на Голям Резен.Второто по височина и възраст денудационно ниво е младомиоценското-с височина около 1800-1850м.То е много просторно и обхваща заравненостите под Резньовет.По него има много вдлъбнатини,които са силно преовлажнени,вследствие на което са се развили влагалюбиви,дори блатни растения. Третото денудационно ниво /в.1400-1600м./ е староплиоценското-понтийското.
То обхваща заравненостите на връх Самара и е силно огънато.Четвъртото денудационо ниво е във вид на склоново стъпало,и е извън Бистришко бранище.В резултат на морфогенетичното развитие на релефа на Витоша във високите части на резервата са струпани огромни скални блокове,които наред със скалният венец на Резньовете придават на релефа типичен алпийски вид.Изключително интересни и красиви са каменните грохоти/сипеите/,каменните грамади скалните/каменни/реки,които още повече разнообразяват и обогатяват релефа на резарватаЕдна от каменните редици –Голямата грамада,има дължина 1000м и ширина 300м.Макар и да отстъпват на каменните образования,намиращи се в месноста Златните мостове,тези реки все пак са красиви и привлекателни.
На 22 Май 2001 година силна буря (смерч) поваля 620 декара смърчова гора в резервата."... Запазването на естествения характер на екосистемите и процесите в тях,е една от основните цели на управлението на биосферните резервати.Ето защо не се предвижда почистване и извозване на падналата дървесина.В резервата се провеждат научни изследвания" - гласи финалният текст на табелата край резервата.През есента на 2003 година се наблюдават няколко обособени короядни петна с размер от десетки до сто и повече метра.Вредителят е известен:Ips Typographus,който нормално съществува в екосистемата,без да е заплаха за нея,но сега се е размножил неконтролируемо в повалената от вятъра дървесина.През есента на 2004 година петната са се сляли и вече е загинала по-голямата част от гората в резервата.Говори се за стотици хектари мъртва гора.В края на 2004 година вече е засегната смърчовата популация в широк радиус извън резервата.Изолирани петна с десетки и стотици мъртви смърчови дървета има и на километри на запад и на изток от епицентъра на епидемията в смърчовите островчета из смесените гори в по-ниските части на планината.РИОСВ излезе с официално становище,че решението за не намеса в процесите в резервата е било правилно. Мъртвата дървесина трябва да остане в гората,защото тя благоприятства развитието на младия подраст,който постепенно трябва да доведе до самовъзстановяване на гората.Не се споменава за допълнителни опасности,породени от процеса на гниене,които биха могли да сполетят природния парк през това време.Независимо от развитието на епидемията,трябва да се осигури пълноценното възстановяване на засегнатата гора и в буферната"зона с ограничено въздействие върху околната среда",каквато е 53% от планината.Това е от жизнено важно значение и за съхраняването на естествения характер на процесите в "зоната на стриктна защита" на биосферния резерват,каквато се явява "Бистришко бранище".Тъй като става дума за един от основните по значение иглолистни видове във Витоша и заради огромната площ,която е засегната и която ще загине в близко време,въпросът е от изключително екологично и научно значение не само за България.Бедствието със смърча на Витоша още веднъж ни показва колко уязвима може да бъде природата.Това е още един повод да се замислим за неподозираните или недооценени опасности,много от които дължащи се и на човешкато влияние върху Биосферата на Земята като цяло.