Oтначало?

[fifinkathefreak]

Здравейте.Не съм на 100 % убедена,че темата е за този раздел,но имам нужда да излея някъде мъката си.

Аз съм от типа хора,които като че ли са се родили с цел - предадена от друг живот или друго измерение,както и да прозвучи това.Винаги..знаех какво да направя,какво е правилно за мен.Имам чувството,че някога знаех защо.Но вече не.Продължих живота си и отново вземах правилни решения,макар вече да не бях напълно ясно с мотивите си.
И до скоро всичко беше цветя и рози.

Но вече не е така.Загубих Я.Нея - надеждата,опората,подкрепа та.ТЯ - която ме познаваше по-добре от колкото аз някога ще се познавам.Тази,в която едва сега открих в начина си на мислене,стила на обличане,изразяване и предпочитанията си.И понеже не схванахте темата,редактирам - говоря за смърт на човека,който най-много обичам на този свят.
И сега съм сама.И за пръв път в живота си на кръстопът.Вече съм голяма и трябва да взема решение какво да уча като висше,къде искам да живея,за какво искам да се боря.А съм разколебана.Сега,когато не трябва.Всъщност,разколебан а е грешна дума.Аз не знам какво да правя.Всички стари илюзии и идеали си отидоха.Не харесвам същите филми,песни,книги.Отчуждих се от старите приятели.Имаше период,в който ми казваха,че съм изпаднала в депресия.Мислех си,че е много силно,но като видях в какво съм се превърнала...

Знам,че не съм била първата,поставена пред това изпитание.И за това се чудя дали има някой,който да се е върнал от там,където съм аз сега - в една дупка.И как се възстановава живот от начало - с нови хора,с нови хобита ,с нови възглеви върху живота.

И дали бягството е изход?

[fluffka1]

здравей, много ми хареса това, което си написала и ме накара да се замисля....

[Lucyy]

Здравей ;]] Виж, аз явно съм по малка от теб, но може би мога да ти помогна. Може би ако се сближиш с новата компания, практикуваш по-често новите хобита и намериш време да залегнеш над учебниците за предстоящите ти матури ще ти е по-лесно. Тъй като, виж сега приятелите винаги са опорна точка, като в архитектурата. Ако задуха силен вятър и сградата [в случая ти] тръгне да пата, подпорните греди [преятелите ти] ще я задържат. А хобитата поне за мен са нещото, което поддържат човека здрав и весел. Колкото до ученето, то просто си трябва. Крайният извод е; по-добре свикни с новото от колкото да се влачиш по старото. Нещо не може да ти попречи да взимаш правилни решения, стига да имаш желание. Надявам се да съм ти помогнала ;]]

[kyptumz]

ми незнам какво да ти кажа хорате се промянят постояно.Аз съм в почти в подобно състояние,ням обеснение и аз постояно се карам с наще,с проятелите,брат ми.
Всичко което преди ме кефеше сега немога да го понасям.
Но започнах да излизам с др хора да създавам нови приятелства и така ми е по лесно да преодолея този проблем.но си запазих и старите приятели запази ги и ти :P предполагам и те щете разберат
Опитаи и ти сашото може да ти помогене :P

[MuTuTyYy]

Здравей ;]] Виж, аз явно съм по малка от теб, но може би мога да ти помогна. Може би ако се сближиш с новата компания, практикуваш по-често новите хобита и намериш време да залегнеш над учебниците за предстоящите ти матури ще ти е по-лесно. Тъй като, виж сега приятелите винаги са опорна точка, като в архитектурата. Ако задуха силен вятър и сградата [в случая ти] тръгне да пата, подпорните греди [преятелите ти] ще я задържат. А хобитата поне за мен са нещото, което поддържат човека здрав и весел. Колкото до ученето, то просто си трябва. Крайният извод е; по-добре свикни с новото от колкото да се влачиш по старото. Нещо не може да ти попречи да взимаш правилни решения, стига да имаш желание. Надявам се да съм ти помогнала ;]]

Тепърва трябва да открие своите хобита (нови хобита)!
Сега по темата много ми хареса. И аз онзи ден бях в такова положени въпреки, че ми е малко рано и аз се питах тези неща. Аз лично искам да ида на квартира и да заживея сам малко. След като си оправя малко от малко живота ще намеря и голяма компания. При мен е малко опростено, хобито ми е това което уча. Не знам дали ще уча за висше веднага, но ще! Изобщо не знам защо да те занимавам с моите планове, но се надявам, че ще си харесаш някоя идея и... ще я клонираш :P. Ти не каза, но смея да твърдя, че желаеш да имаш семейство, ново семейство и май не го искаш от скоро. При мен е така. Не знам, при мен е малко... имам още 1 година, но знам че ще мине бързо, както минаха последните 10... (така да беше пак добре, но всъщност ще е 10 пъти по бързо ). Научи се да си самостоятелна и чакай до като живота не ти се нареди (е не чакай на готово, само любовта се чака, тя не се търси ). Бъди силна! . На скайп съм си написал едни думи: Omae yowai ... звучи хубаво и все когато си го кажа и се надъхвам... Тези думи означават "ти си слаб"! Казвам си го и ми се приисква да съм по-решителен, да бъда мъж, а не разглезено хлапе, което губи бройката на годините си понеже за него не са от значение... Втълпявай си, че си жена, че вече не си момиченце, че трябва да се справяш дори и да няма надежда. Сигурно се питаш как ще стане. Еми как как?! Така или иначе надеждата не прави успеха, значи можеш и без нея . Не обичам когато някое момиче (жена ) казва, че е изгубила надежда. Имах една приятелка, която често повтаряше как и било много тежко, било и самотно и т.н. и един ден каза, че иска да се самоубие. Ами какво направих... казах и че не забелязва хората, които я обичат и мислят за нея, които винаги и стискат палци и се опитват да бъдат одушници само и само за да е поне малко щастлива. От онзи ден не съм и приятел. Наскоро разбрах, че е много по-добре, има си свестен приятел и нещата в тях са на 6... Не съжалявам, че я лиших от моето приятелство (бяхме бест фр), може би съм и помогнал да се осъзнае поне малко. Факт е, че 2 години страдаше, а изведнаж след като и се "разсърдих" нещата се нормализираха. Не знам. Ся ме накара да се замислям отново... Както и да е. Сега ще копирам...

Пожелавам ти да успееш в живота!!! Dont worry . Не позволявай на вътрешното ти "ти" да ти казва "омае йолай"!

[semantics]

Явно скоро ще завършиш даскало или си завършила неотдавна.

Трудно ми е да свикна с подобни споделяния в място като форум, но това е защото аз не бих го направил. Затова пък отлично разбирам за какво говориш - по-експресивните хора като теб (и мен) минаваме през този период по особен начин и това е сякаш нормално.
Аз също съм го минал, при мен беше доста сериозно (не казвам драматично или нещо подобно) и още чувам "ехото". Чисто и просто, както аз го разбирам и усещам, приключването на училище е нещо твърде значимо и водещо до много и различни промени в живота. И, както разбрах, в това няма нищо страшно или тъжно. Просто трябва да откриеш своя начин, което може да се окаже дори и интересно начинание.
Не си поставяй като самоцел да покриваш "сфери" от живота си - нови приятели, нови хобита и прочие. Аз както го направих, просто изхвърли всичко от себе си и около себе си, което намираш за ненужно и безинтересно. Не търси нови неща, а ги остави сами да се "полепят" по теб и си ги подбери. Това, всъщност, беше моят начин.
Намери свой, ако този или друг не сработва.

[fifinkathefreak]

Хей,благодаря за изчерпателните отговори,но явно много от вас не са схванали защо съм се изгубила.Проблема не е в това,че съм разглезено лапе,което не знае какво иска да работи и учи.
Загубих НЕЯ - тя почина.И не знам как да го преодолея,защото вече нищо не ми пука.Не знам как да съградя живота си отначало и от къде изобщо да започна да го градя без подкрепата на най-близкия ми човек...

[clever]

fifinkathefreak
В класа ми има едно момиче която беше в депресия.Поради много нейни проблеми-починали близки и други проблеми които тя явно не иска да сподела.. тя беше изпаднала в депресия в буквалния смисъл.Всеки ден от живота и е бил мрачен;отчужди се от приятели и загуби доста връзки.
Но откакто е в гимназията ми (2 години)) аз и още няколко готини хора от класа ми се сприятелихве с нея и я успокоихме.В началото не говореше но после сама реши че може да си избере приятели.И до сега сме си другари
Не се затваряй;излизай повечко и все някога ще се намери добър човек който ще те подкрепя.Опитай се да преодулееш проблемите.Надежда винаги има-няма да я изгубиш

бтв на колко си ?

[Unendlich]

Хей,благодаря за изчерпателните отговори,но явно много от вас не са схванали защо съм се изгубила.Проблема не е в това,че съм разглезено лапе,което не знае какво иска да работи и учи.
Загубих НЕЯ - тя почина.И не знам как да го преодолея,защото вече нищо не ми пука.Не знам как да съградя живота си отначало и от къде изобщо да започна да го градя без подкрепата на най-близкия ми човек...

Животът е една непрекъсната борба, в която човекът рано или късно попада в най-неочаквания момент. Виж, сега ти си сломена, но това не е краят.. Това е сигурно едно от най-тежките изпитания в живота ти, което дори да не можеш да преодолееш сега, дори и след време, трябва просто да свикнеш с този факт и да не се самосъжеляваш. Сега когато си сама, трябва да си по-силна от всякога, млада си още, животът е пред теб, не падай духом ! Промени начинът си на живот от досегашния, ще видиш, че всичко ще си дойде на мястото. Успехи !

[semantics]

Която и да е ТЯ, макар и поводът ти за промяна да е различен от този, който аз мислех, предложенията ми остават в сила май...

[MuTuTyYy]

ОФ, как така тя умря, как може да загубиш смисъла на живота или това да изгубиш надежда за изграждане на нов личен живот или както там искаш си го наричай, без да знаеш причината за това тя да умре... А и никой не си е помислил, че си разглезена или нещо такова (смея даговоря от на другите името ама не съм им чел коментарите ). Оф, замисли се защо ти е писнало, кое е по-различно, кое не ти харесва и т.н. и сама реши как да постъпиш. Аз лично не мога да видя какво мислиш... не знам как бихме могли да ти помогнем. То е нещо вътре в теб. Казах ти го и преди, ще ти го кажа и пак. OMAE YOWAI ... ти си слаба! Стегни се, много се дразня, когато някой говори така, но... от друга страна съжалявам за теб. Дано чак такова не ми стане, но до колкото се познавам няма да стане чак толкова страшно. Успех (отново).

[Nakadah]

мноо е дълго да го чета
я някой да ми го обесни с 1-2 изречения

[Tralqlqlqlq]

Проблемът не ти е в това, че си я изгубила тази метафорично наречена "нея". Проблемът е това, че си се водила по течението, с мисъл, че така ще продължиш, но си стигнала до бряг... пуст бряг. Не си се родила с цел и си нямала такава- това е било просто дежаву, на което си се отдала и именно това ти е проблема- придобити са ти навици, знания, самочувствие, които виждаш, че в момента са ти непотребни. Обмисли си добре какво искаш да се занимаваш. Знае се че лека работа няма, но винаги има по- поносима. Ако не можеш да решиш избираш просто така и се насочваш за подготовка към нея- да, може да не е подходящия избор за теб, но от къде ще знаеш след като ако не решиш оставаш на този кръстопът? Айде, успех!