Новогодишна приказка

**Canis_Dirus** · 12-24-2009, 18:14

Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Валеше сняг и мръкваше. Последната вечер на годината, новогодишната вечер.

Малко бедно момиче вървеше през мрака и студа по улицата, гологлаво и босоного. То излезе от къщи по чехли, но те не топлеха много. Бяха много големи. Последна ги беше носила майка й – толкова големи бяха. Малката ги изгуби, когато хукна да пресича улицата, защото две коли профучаха покрай нея с бясна скорост. Единия чехъл тя не можа да намери, а едно момче избяга с другия. То й рече, че ще направи от него люлка, когато му се родят деца.

Сега момиченцето вървеше с босите си крачета, станали синьо-червени от студа. То беше сложило кибритени клечки в старата си престилка и държеше няколко от тях в ръка. През целия ден никой не купи нищо от него. Никой не му даде дори един грош. Бедното детенце вървеше гладно и измръзнало и се оглеждаше уплашено. Снежинките падаха по дългата му руса коса, красиво накъдрила се на тила му. Но не това го занимаваше сега. От всички прозорци проблясваха светлинки и мирис на печена гъска изпълваше улицата! Настъпваше Новогодишната нощ. Ето за какво си мислеше момиченцето.

То се сви в ъгъла между две къщи, едната от които бе по-издадена напред. Детето скри крачета под себе си, но му ставаше все по-студено и започваше да трепери все повече. Не смееше да се прибере вкъщи, защото не бе продало нито една кибритена клечка, не беше спечелило нито грош и баща му щеше да го бие. А и у дома също беше студено. Над главите им беше само покривът и вятърът свиреше през него, въпреки че най-големите пролуки бяха затулени със слама и парцали. Ръчичките на малката бяха вече почти замръзнали. Ах! Една кибритена клечица би я постоплила! Само да се престраши да измъкне една от снопчето, да драсне с нея по стената и да стопли пръстчетата си! И тя извади една клечка. Драс! Как лумна, как се разгоря клечката! Детето сви ръката си около топлото ясно пламъче, също като че ли държеше свещичка. Това беше вълшебна светлинка! На малкото момиче му се стори, че седи до голяма желязна печка с лъскави месингови топки и месингова вратичка. Благословеният огън гореше и топлеше така хубаво! О, не! Какво се случи? Малката вече протягаше и крачетата си, за да се сгреят и те, когато пламъкът угасна. Печката изчезна и в ръката й остана само крайчето на изгорялата клечка.

Детето драсна нова клечка. Тя се разгоря, засвети и там, където отблясъците докоснаха стената, тя стана прозрачна като воал. Момиченцето видя стаята и масата, покрита с ослепително бяла покривка, с подредени върху є изящни порцеланови съдове и с вкусно ухаеща печена гъска, напълнена със сливи и ябълки! Най-хубавото беше, че гъската изскочи от тавата, с ножа и вилицата в гърба, и се завтече по пода право към бедното девойче. В този момент клечката угасна и пред очите на детето остана само дебелата, студена стена.

То запали нова клечица. Видя се седнало под великолепна коледна елха. Тя беше още по-голяма и по-бляскава от елхата, която бе видяло през стъклената врата на богатия търговец миналата Коледа. По зелените клонки горяха хиляди свещички и отгоре я гледаха пъстри картинки, като онези, дето украсяват витрините на магазините. Малкото момиченце протегна нагоре и двете си ръце и... кибритената клечка угасна. Многобройните елхови свещички се издигаха все по-високо и по-високо. То видя, че това бяха всъщност ясните звезди. Една звезда падна и остави дълга огнена линия след себе си.

– Някой умира сега! – каза си малката.

Старата й баба – единствената, която я бе обичала, но която бе умряла, казваше:

– Когато падне звезда, една душа се възнася към Бога.

Момичето отново драсна една клечка о стената. Наоколо всичко блесна и в светлината се яви баба й, така ясна, сияйна, мила и благословена.

– Бабо! – извика детето. – О, вземи ме със себе си! Знам, че ще си отидеш, когато кибритената клечка угасне, също както си отидоха топлата печка, хубавата печена гъска и чудното коледно дърво!

То трескаво запали цялото останало снопче клечки, защото искаше непременно да задържи баба си. И клечките пламнаха с такъв блясък, че стана по-светло отколкото през деня. Никога преди баба му не му се беше виждала толкова красива и голяма. Тя взе малкото момиче в ръцете си и двете полетяха високо, високо, светли и щастливи. И вече нямаше студ, нямаше глад, нямаше страх – те бяха при Бог!

А в ъгъла до къщата седеше момиченцето в студеното утро с червени бузки, с усмивка на уста – мъртво, замръзнало през последната вечер на старата година. Първият ден от новата година се издигна над трупа на детето, седнало с кибритените клечки, една връзка от които беше почти догоряла. „Искало е да се стопли”, казваха. Никой не знаеше каква красота беше видяло, сред какво сияние то, заедно със старата си баба, встъпи в радостите на новата година.

**EarthShaker** · 12-24-2009, 18:21

този разказ като малък толкова пъти го бях чел и въпреки това не разбирах кво му е толкова прекрасното, както началната учителка обясняваше

днес вече мисля, че разбирам.

**SuperBadSuperFresh** · 12-24-2009, 19:22

Ханс Кристиян Андерсен-Малката кибритопродавачка

С абсолютно същите думи (всъщност малко повече в началото) я имах на касетка като малка.Не обичах да я слушам,защото плачех.

**Still1ME1Still1HERE** · 12-24-2009, 19:57

(;

**ArrowsOfDeath** · 12-24-2009, 21:16

Много силен край на разказа, а това, че слушах "Притури се планината", докато го четях, допринесе още за усещането.

**LadyDi** · 12-24-2009, 22:43

Първоначално написано от EarthShaker

този разказ като малък толкова пъти го бях чел и въпреки това не разбирах кво му е толкова прекрасното, както началната учителка обясняваше

днес вече мисля, че разбирам.

Това не е приказка, която трябва да се учи от деца. Не знам защо я даваха да се чете толкова рано в училище.

**mitternacht** · 12-25-2009, 08:19

Версията в Дядо Прас повече ме кефи :Р

Майтапа на страна, Андерсен е ВЕЛИК!!!!!!!!!!!!!!!!!!

**Dumb** · 12-25-2009, 08:22

Обичам тази приказка.
Може би единствената, която завършва с лош край.
Реалистична

**scanadal** · 12-25-2009, 09:27

Първоначално написано от Dumb

Обичам тази приказка.
Може би единствената, която завършва с лош край.
Реалистична

Мисля че повечето приказки на Андерсен завършват с лош край.Тази ми е любима!!!Разплаква ме всеки път,когато я прочета.

**VerryBerry** · 12-25-2009, 11:49

Първоначално написано от scanadal

Първоначално написано от Dumb

Обичам тази приказка.
Може би единствената, която завършва с лош край.
Реалистична

Мисля че повечето приказки на Андерсен завършват с лош край.Тази ми е любима!!!Разплаква ме всеки път,когато я прочета.

съгласна

**babylove** · 12-25-2009, 17:38

Много хубава приказка. Аз не помня да сме я учили в училище, но си спомням че в детската ни я четяха

. Което, сега като се замисля, ми се струва тъпо... Аз изобщо не съм я разбирала. Възприемах я като някаква обикновена приказчица без смисал

**zvezdichkaaa** · 12-25-2009, 20:19

Аз пък не я харесвам винаги ми се е струвала една супер тъпа приказка и като малка и до ден днешен.На Андерсън повече ми харесва Малката русалка или Грозното патенце.По принцип обаче не съм му фенка.

**Pliok0019** · 12-25-2009, 21:06

Преди години всичките ми любими книги/приказки бяха с тъжен край. Смятах, че това ги прави реални.

В "Малката крибритопродавачка" всъщност има не само тъга и болка... Не само страдание. Има избавление и красота. И това прави приказката така хубава.

Нова година не е само пиене с приятели.

**PinkFloydSound** · 12-25-2009, 21:17

Хах, приказката е страхотна. Винаги ми е харесвала ужасно много. Като бях малка, я четях десетки пъти, никога не ми омръзваше. И Пльок е супер права, не е само тъжният край, в нея има някакво еуфорично чувство.
Преди няколко години участвах в един конкурс за детска приказка с една приказка с тъжен край. Върнаха я, защото не завършвала радостно, а това не трябвало да бъде така. Е, извинявай...

**LadyDi** · 12-25-2009, 21:33

Първоначално написано от JimmyGestapo

А според мен я даваха навреме, тогава който разбрал-разбрал, но аз лично от малък имам специално отношение към тази история и хилядите поуки в нея..

Да, но са малко тия дето толкова рано могат да я осъзнаят. И понеже детската психика е такава, че след като приказката им е оставила неприятно усещане навремето, то вероятността да се върнат към нея, когато наистина ще могат да я проумеят е... да речем, че клони към Нула.
А това е приказка, която трябва да стигне до повече хора. Според мен.

**wilks** · 12-26-2009, 02:14

каква приказка?! нещата от живота...
В северните страни има много болни мозъци, точно затова малкото им гении са надарени изключително щедро с недостижим талант.
Примери много, и един от тях е именно Ханс Кристиан, син на беден обущар ...признат още приживе в цяла Европа, и отвъд, като един от най-големите писатели-пътешественици...и до днес

**zvezdichkaaa** · 12-26-2009, 07:25

Първоначално написано от JimmyGestapo

^ добре, че е *звездичка*, за да ни отвори очите за една несправедливост, продължаваща толкова години. Да прогледнем през измамната опаковка и да прозрем, че всъщност приказката е много тъпа...

яяяяяяяяяяя познай какво къде да си завреш някоя запетайка

Яяяя познай ти къде да си завреш запетайката
Не ме кефи приказката ТОЧКА.Нямам право на мнение ли???

**LadyDi** · 12-26-2009, 07:54

Първоначално написано от zvezdichkaaa

Първоначално написано от JimmyGestapo

^ добре, че е *звездичка*, за да ни отвори очите за една несправедливост, продължаваща толкова години. Да прогледнем през измамната опаковка и да прозрем, че всъщност приказката е много тъпа...

яяяяяяяяяяя познай какво къде да си завреш някоя запетайка

Яяяя познай ти къде да си завреш запетайката
Не ме кефи приказката ТОЧКА.Нямам право на мнение ли???

Oh, easy, tiger

Това че НЕ разбираш приказката, не я прав тъпа

**Decu** · 12-26-2009, 10:07

Отокога не я бях чела...
Страхотна приказчица, винаги съм я обожавала. Натъжаваше ме доста като мъничка (както и сега), заедно с "Братята с лъвски сърца". Тъжните завършеци винаги са ме привличали.

edit: всъщност произведението е доста далеч от тъжен завършек...

**LadyDi** · 12-26-2009, 10:08

Имаше и една приказка, мисля, че пак на Андерсен, за един принц-статуя, направен от злато май...

Някой да се сеща? Щастливият принц или нещо от тоя род. Не мога да я открия.

**PinkFloydSound** · 12-26-2009, 10:12

^ Май говориш за Оскар Уайлд и творбата му Щастливият принц, дам.
Ей, как ще ме накарате да извадя старите книги с приказките и яките романи! Като малка ЖИВЕЕХ, за да чета по половин ден някакви интересни романи и приказки. Дори още не мога да мина на по-сериозна литература, детското в мен никога няма да ме напусне.

**LadyDi** · 12-26-2009, 16:20

Първоначално написано от PinkFloydSound

^ Май говориш за Оскар Уайлд и творбата му Щастливият принц, дам.
Ей, как ще ме накарате да извадя старите книги с приказките и яките романи! Като малка ЖИВЕЕХ, за да чета по половин ден някакви интересни романи и приказки. Дори още не мога да мина на по-сериозна литература, детското в мен никога няма да ме напусне.

Да, да, права си

Аз затова не мога да я открия, щото я търся на Андерсен

Мерси.

**ifilin4ica** · 12-26-2009, 17:12

Tова е една от най-невероятните и разчувстащи истории, писани някога. В нея са събрани толкова противоречиви чувства и все пак не е правилно като се казва, че завършва тъжно. Сякаш Андерсен я е оставил с отворен край, защото едно малко дете би я приело като натъжаваща, а един по-зрял човек би вникнал по-дълбоко.
Но това е мое мнение...едва ли всеки го разбира така.

**YouKnowImBetterThanYou** · 12-26-2009, 17:16

Бах я и депресиращата приказка.

Тема: Новогодишна приказка

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

Новогодишна приказка

Правила за публикуване