поезия [K__Grey]

[Auby]

Прочетох няколко теми със публикувани стихове и реших, че няма нищо страшно и аз да си пусна моите. Не се занимавам много усилено със писането, само когато ми дойде музата, а то напоследък става много рядко... имам стихове, разкази и недовършена книга. Но дойде време и за вашето мнение

Лунна светлина огрява мократа земя.
Капчици замръзнала роса има по сухата трева.
Дърветата леко танцуват в студената нощ.
В тишината се взирам, в крилата мощ.
Птица без душа в тъгата лети,
отразяват се жълти светлинки от нечии очи.
Заслепяване и после тунел без светлина
сякаш покрит от тъмна пелена.
Шум, лист и пак си в съзнание.
Шепа пръст в ръка и чувствo за терзание
отпускаш глава и очи затваряш
заспиваш и на спокойствие се надяваш.
Идва сън, но облян в пот ставаш
учестено дишане, неможеш да избягаш...
------------------------------------------------------------------
Очите ми пълни с болка, когато ме погледнеш,
Ръцете ми премръзнали- протягах се надлъж,
Тялото ми празно, духът напуснал в този ден,
Светът безкрайно сив и странно безразличен.
Разумът не помни ни топлата милувка,
Ни онази пълна с чувства целувка.

Този сън далеч е в миналото забравен -
Прекрасен, но мъглив... нереален.
Когато гаргите пееха, не грачеха,
а облаците нищо да засенчат не можеха
Лунната светлина не беше утеха, не и тогава,
Слънцето не беше упостошителна жерава,
Нощта не беше убежище,не беше покой,
а душата не се раздираше от вълчия вой...
---------------------------------------------------------------
Лято е, а в душата ми е буря,зима
като в изолатор студа не ми дава мира
с въздишка продължавам да живея,
пред приятелите ми насила се смея

в очите ми поглеждаш и виждаш тъга
като книга отворена четеш в тях празнота
по навик пускам шеги и накланям глава в закачка,
но изгарям от мисълта, че съм безмислена играчка

купона си върви, но ето телефонът ми звъни
време беше да сменя тези преструвки с други
по пътя сменям едната маска с друга
като магия ставам от пъшкул в пеперуда

превръщам се в доброто татково момиче
а купона с мен, без мен продължава да тече
прекрачвам прага като обречено дете
и след секунда мило изражение блесва на това лице

лягам в леглото, освобождавам се от напрежението,
махам тъпата маска и си оправям поведението
заспивам, но кошмарите са силни като махало натежало
ставам, и ето всичко започва отначало...

За сега толкова. Ако желаете мога да пусна и още

П.С. Всички са депресирани, знам

[neocide]

[ThroughStruggle]

Общо взето ми харесват, идеите са добри, но на места се губи ритъма. Някъде в стремежа си да запазиш римата, са се получили леки неясноти. Такава редакция ми се струва подходяща, не че се смятам са светило в лириката, просто така ми звучи по-добре.

Лунна светлина огрява мократа земя.
Капчици замръзнала роса (има) по сухата трева.
Дърветата леко танцуват в студената нощ.
В тишината се взирам, в крилата мощ.
Птица без душа в безконечната тъга лети,
отразяват се жълти светлинки от нечии очи.
Заслепяване.( и после) Тунел без светлина.
(сякаш) Покрит може би от тъмна пелена.
Шум, лист и пак си във съзнание.
Шепа пръст в ръка и чувствo за терзание
глава отпускаш и очи затваряш
в сън унасяш се и на спокойствие се ти надяваш
клепачи натежват, но в миг във пот облян си. Ставаш.
Учестено дишане, не можеш да избягаш...

Не искам да те обидя, просто изказвам лично мнение.
(подчертаните думички в скобите са всъщност премахнати)

[Auby]

Радвам се, че дори си се занимавала да пишеш точно на теб как ти звучи най-добре. Уважавам мнението ти, но дали защото аз така съм си го чела толкова пъти или поради друга причина на мен моето си ми звучи по-добре

[ThroughStruggle]

Да, нормално е. Все пак си вложила някакъв собствен смисъл, усет и подредба в нещата.

[Auby]

Ето едно от двете стихчета които драснах през свободния час днес:

Ангел

Тя е тази, която те гледа, докато се смееш с нея,
Тя е тази, която потъва в сълзи всяка нощ поредна.
Плува в океан от тъга, но все остров не намира,
Среща тоз и оня, изгубени души като нея без сила.
Но още докато ги намира, така и ги губи на мига
И те отплуват към острова на своята мечта,
Защото тя е тази, която им разплита плета.

И все пак, тя е тази, която те търси и протяга ръка,
Която попада под нападките на тези акули
И която кръвта си пролива заради обиди и хули,
Защото тя е този ангел с черни крила, който за теб жали.