Ето едно от двете стихчета които драснах през свободния час днес:

Ангел

Тя е тази, която те гледа, докато се смееш с нея,
Тя е тази, която потъва в сълзи всяка нощ поредна.
Плува в океан от тъга, но все остров не намира,
Среща тоз и оня, изгубени души като нея без сила.
Но още докато ги намира, така и ги губи на мига
И те отплуват към острова на своята мечта,
Защото тя е тази, която им разплита плета.

И все пак, тя е тази, която те търси и протяга ръка,
Която попада под нападките на тези акули
И която кръвта си пролива заради обиди и хули,
Защото тя е този ангел с черни крила, който за теб жали.