Нямам доверие на никого ... какво да правя ?

[darka1]

Мерси много на всички

Не е в теб проблемът

Прав си! Тя е достатъчно умна за да може да прецени кога я лъжат и кога не.

П.П Ирония. Оо

Ирония ? ... Да не би случайно да не разбирам кога някое момче смао се ебава ? ... Какво искаш да кажеш - че съм тъпа ли какво ?

Точно така! йей проблясък. ^^
едит: Не беше ли ти тази,която каза,че не е доверчива в темата си,която вече не помня? Щом си недоверчива => не вярваш и не разбираш кога те лъжат и кога ти казват истината (можех да използвам и "ебават" но "лъжат" е по точната дума.има разлика) Та щом си недоверчива приемаш,че всичко живо те лъже => наистина си тъпа щом *backspace*мисъл*т.е както и да е*край* това ти е в минус и се оплакваш и искаш помощ за нещо,което зависи единствено и само от теб Оо
П.П Боже,толкова умея да лъжа ^ Но сега съм напълно искрено <3

Мога да ти кажа, че никъде не съм използвала думата '' недоверчива '' ... писах, че ме е срах да се доверя, а не, че по принцип не се доверявам на хората и не те знам колко си искренО, но определено си доста тъпа ...

довод защо съм тъпа? Защото не казвам това което искаш да чуеш?
Хубаво. Значи си страхлива,а в това отношение е глупаво. Като те е страх не се доверявай и готово. Оо

Какво искам да чуя ? Да не би ти да знаеш какво искам да чуя ? Приемам всякакви мнения ... заова съм направила и тема, ама да ми кажеш, че съм била тъпа ... извинявай много... тъпа съм защото съм се доверила на някой и той ме е предал ли ? ... не знаеш колко много се дърпах, преди да се уверя, че човекът срещу мен е сериозен ... не бях сигурна и го отхвърлих ... той си намери друга и накрая ми каза, че аз съм виновна за всичко ... не бях аз виновната ... не мога да тръгна с момче, което мисли само за секс, и няма да го направя ... аз съм на 14, а той е на 17 ... пределно ясно ми е какво искаше от мен - аз не можех да го направя и станах '' идиотката и виновната за всичко '' ... доверих му се дори прекалено много ... два пъти се отдръпнах от страх - с това и с още едно момче, което беше на 15 ... мислих, че съм сгрешила, че вината е в мен, но се оказа, че липсата ми на доверие отново ми е помогнала ... това, че не се доверих докрай отново ми помохна, защото ако бях се доверила докрай щях пак аз да съм наранената - и сега е така, но определено това, което чувствам сега, нямаше да е нищо в сравнение с това, което щеше да стане ... не че сега ми е депресирано ил инещо от сорта, но просто ми е кофти, защото виждам, че дази моя сдържаност, която толккова много мразя, всъщност ми помага ... и това е нещото, което ме притеснява