Миналата седмица ни накараха в час по философия да пишем... Нещо което ни описва... та реших да го пусна да го видите Не знам на мен хич не ми харесва, а госпожата ми предложи да съм се явила на някакъв конкурс Та ако може да ми дадете мненията си :P



Аз съм весела, но истинска!
Очудва ме на хората тъгата,
но въпреки това чувам музиката в сърцата.
От как свят светува,
искам разбирателство да съществува.
Аз съм весела, но истинска!


Представям си тичайки по безкрайна поляна
да се чувствам в щастие обляна,
да докосвам въздуха, но не каква а засмяна.
Тревожа се за истинска гибел,
но да плача няма смисъл.
Аз съм весела, но истинска!


Осъзнавам, че мечтая много,
но в това, което казвам вярвам строго.
Когато мечтая за истински живот,
осъзнавам, че за това не всеки е готов.
Аз съм весела, но истинска!