'Change the world' vs. 'All I wanna do is have some fun'

[Sham]

Какво искате за себе си от живота? Към какво се стремите? Какви се мечтаете? Накъде вървите? С какво темпо? Има ли време или минута е малко и "ами сега"? Какво смятате за необходимо да запълни графата ви "пълноценен живот", инжектирайки ви с така ценната вътрешна хармония?
//И каквото друго решите да споделите.

[PullTheTrigger]

Поставям личните си интереси на първо място, както и тези на тесния ми семеен кръг и на най-близките ми приятели. В това отношение смятам, че съм като повечето хора.

Иначе смятам, че животът е твърде кратък за да си слагам фалшиви маски и да търся одобрение от всички. Искам да го изживея пълноценно, извличайки максимално от него. Най-вероятно не бих тръгнал да променям света към по-добро, а и едва ли бих попаднал в позиция в която реално мога да го направя.

Гледам на парите като нещо, което трябва да носи удоволствие и свобода. Никога не бих станал работохолик и не бих пестил пари за далечни старини. Идеалният ми вариант за развитие ( и разбира се почти невъзможен за осъществяване) би бил да стана ужасно богат доакто съм млад и после да се оттегля и да си живея живота без никакви ограничения.

Та т'ва е общо взето..

[semantics]

Много сериозна тема.

Непосилно е за млад човек, както се убеждавам сам, да уцели разумната доза между идеализъм (и/или работа "на ползу рода") и задоволяване на личните потребности от всякакъв характер (не става дума да се наядеш), че и на всичкото отгоре да пропие всичко това с добро количество прагматизъм.

Нужно е съзряване на личността, за да се направи избор на една посока - полезна или вредна, но поне ясна.

Доста е обезкуражаващо на моменти. А и реалността ни не е особено толерираща подобни напъни, в случай че въобще някое е била такава.

[plmn]

Като всеки предполагам, искам най-доброто за себе си и най-близките ми хора. (както и за всички други, никога не съм бил злонамерен)

Стремя се към.. нормалните неща, към които може да се стреми човек на моята възраст. Искам да продължа образованието си, да се реализирам, да съм жив и здрав.. Разбира се, имам и по-високи цели, но те се менят често, и не мога да кажа, че са константни, тъй като на тези години да си призная, наистина не знам какво наистина искам, само знам, че го искам, и то колкото се може по-скоро.
Лутам се напред-назад в търсене на себе си. Нужно е съзряване, за да се избере някакъв път, правилен или не.

В никакъв случай обаче, не мога да кажа, че живея пълноценен живот.
С оглед на околната ми среда, състояща се от приятели/съученици, по-скоро чувствам, че регресирам, отколкото обратното. Затъпявам, по-просто казано. Надявам със започването на обучението ми като студент, да попадна на друг тип хора, хора с интереси, цели, стремежи, амбиции и т.н. Хора, с които да се съревновам, не да чакам полузаспал края на деня, отегчен до смърт от всичко. В никакъв случай не виня основно заобикалящата ме среда, тя ния влияе и е 'виновна' за състоянието ни, колкото и ние самите.

Вътрешна хармония.. Аз лично я виждам като утопия, химера. Едва ли са много хората, които са се доближили до нея, камо ли да я постигнат. Предполагам тя идва с удовлетворяването на Аз-ът, постигането на личните цели, осъзнаването на нужните истини, може би и приемането на нещата, в/у които нямаме контрол. А може би просто съдя по себе си, още неоткрил и недокоснал се до нея.

"//И каквото друго решите да споделите." - май наблегнах на това ;д

[sh3_1s_7h3_0n3]

Дълго се чудих какво да напиша, но в крайна сметка реших да ви покажа просто едно клипче.
Това, което наистина искам, е просто да имам смелостта и куража да осъществя амбициите и дори мечтите си.

[vbox7]http://vbox7.com/play:4b8a580a[/vbox7]

[Sham]

Ооо, клипчето с децата изключително пасва на пиесата, която пиша. Благодаря, че сподели! Благодаря още веднъж, защото е много истинско и хубаво. Надявам се джфйдхгдфг да го види, доста(тъчно) показателно е за простичката гениалност в думите, родени от детската навинност.

И свой прототип открих, но това няма значение.
Да разгледам, да бъда, да мога - това са желанията, стремежите и мечтите на живите хора. Да знам всички езици, да разбирам всички останали, те да ме разбират. Мхм)

Вчера ме настигна някакво ново, непознато усещане, за приближаване на края, за после - ще има ли бебе или стъпките ти ще се заличат от времето. Отчаяно искам да оставя нещо след себе си и ходът на времето ужасно ме плаши. Знаете - ами, ако - ами, ако не... Ако удари 12 преди да се случа? Все едно, да ми се прости настроението.;

[sh3_1s_7h3_0n3]

"Желая за моя свят..."


...мляко, бисквити и влак.

Въображението на децата е нещо невероятно.

Толкова простичко, наивно, на пръв поглед обикновено и така необятно.

[ArrowsOfDeath]

Аз знам едно със сигурност - не искам да се отдам изцяло на гонене на кариера, да стана на 30 или повече години и чак тогава да осъзная, че ми е дошло времето да създам семейство и да имам деца.

[plmn]

Аз знам едно със сигурност - не искам да се отдам изцяло на гонене на кариера, да стана на 30 или повече години и чак тогава да осъзная, че ми е дошло времето да създам семейство и да имам деца.

Кога според теб е най-добрата възраст за създаване на семейство? 20? 25? Строго индивидуално е, но мисля, че никой не е истински готов за това на тези години. А и ще съумееш ли да работиш, да просперираш в работата си, да издържаш жена и дете/деца, да отделяш време и на себе си. Много работи се събират на едно, и то на години, в които не си особено стабилен. Няма ли да ти дойде нанагорнище?

[w0sh]

Всеки ден все по-силно осънавам ,че аз съм си медуза. Нося се по течението и гледам да не взимам решения.
Чака ме тежък живот.

Искам да постигна нещо, може би имам и потенциала. Знам, че поне така ще оставя някаква следа.

[ArrowsOfDeath]

Аз знам едно със сигурност - не искам да се отдам изцяло на гонене на кариера, да стана на 30 или повече години и чак тогава да осъзная, че ми е дошло времето да създам семейство и да имам деца.

Кога според теб е най-добрата възраст за създаване на семейство? 20? 25? Строго индивидуално е, но мисля, че никой не е истински готов за това на тези години. А и ще съумееш ли да работиш, да просперираш в работата си, да издържаш жена и дете/деца, да отделяш време и на себе си. Много работи се събират на едно, и то на години, в които не си особено стабилен. Няма ли да ти дойде нанагорнище?

И какво? Да чакам да натрупам стабилен капитал, да съм на висока позиция в работата и чак тогава? А на колко ще съм тогава? 40? Не, благодаря. Не искам да стана сегашния кариерист, който на 40 години осъмва без нищо зад гърба си, освен стажа.

[sh3_1s_7h3_0n3]

Имаше една приказка: "До 30 г не се ли ожениш, до 40 не забогатееш ли, до 50 не умреш ли - цял живот ще теглиш."
Че и твоята работа.
Не си прави планове по-добре. Бракът да не става ей така - искам на толкова години, за такава жена и да имам толкова деца.
Поставяй си конкретни достижими цели, другите неща ги остави да се случват от самосебе си, когато им дойде времето. Сега и да го мислиш, и да не го мислиш...
Аз за половин месец взех такова решение, каквото отричах 10 години по-рано и животът ми до голяма степен се промени!
Така че... остави някои неща просто да се случват.

[hottie]

Знам какви са ми мечтите в краткосрочен план, но нямам нищо конкретно и сериозно в дългосрочен. В момента съм в една странна фаза

[ArrowsOfDeath]

Имаше една приказка: "До 30 г не се ли ожениш, до 40 не забогатееш ли, до 50 не умреш ли - цял живот ще теглиш."
Че и твоята работа.
Не си прави планове по-добре. Бракът да не става ей така - искам на толкова години, за такава жена и да имам толкова деца.
Поставяй си конкретни достижими цели, другите неща ги остави да се случват от самосебе си, когато им дойде времето. Сега и да го мислиш, и да не го мислиш...
Аз за половин месец взех такова решение, каквото отричах 10 години по-рано и животът ми до голяма степен се промени!
Така че... остави някои неща просто да се случват.

Знам, че бракът не може ей така да се планува, но пък има хора, които определено го отричат, заради причините, които изписах, и аз определено не искам да стана един от тях.

[sh3_1s_7h3_0n3]

Хубаво е, че си осъзнал какво НЕ искаш и ще е добре, ако до известна степен запазиш това, но имай и предвид, че ако упорито отричаш нещо, вбъдеще нещата обикновено така се завъртат, че точно то се случва.

Едно време аз упорито отричах математиката, не исках да я уча под никакъв предлог, молих се само веднъж да завърша гимназия и да се отдам на някоя хуманитарна наука /евентуално/ само и само, за да избягам от нея. В крайна сметка какво се получи - учих висша математика и сега всеки мой предмет е свързан пряко или косвено с математиката и за капак - на мен ми се отдава, въпреки че ми беше неприятна. Съучениците ми още не могат да повярват какво уча и как изобщо съм попаднала в тази област.
Така че внимавай какво си пожелаваш или не си, защото... никога не се знае, знае ли се...
Точно поради тази причина и аз внимавам с това какви планове си правя, какво отричам и какво силно желая, защото в някои случаи се оказва, че мечтите ми са се реализирали, когато най-малко съм била готова да им се насладя.

[jghgh]

Надявам се джфйдхгдфг да го види, доста(тъчно) показателно е за простичката гениалност в думите, родени от детската навинност.

лапнала си ме като шаран стръв.. и дразниш, моме : )

епа няя го видя.* : )


и ако те устройва - алиса беше една от най-досадните ми книги, които съм чела : |

сега спокойно можеш да ме сравниш с чичкото от Малкия принц, който е все сериозен и да се чувстваш в пъти по-извисена!

*пиши ми ника правилно, плс :/
**ако не беше толкова дразнеща, може би щях да му хвърля око. сега въздъхни колко съм тъпа и инат, давай, направи го. кажи че си е мой проблем, нещо такова сигурно губя МНОГО

***и не разбрах отде реши, че не съм съгласна за простичката гениалност в детските думи? втф.


абе все тая?

[vanilievisez]

change the world, но по-скоро my world
//Въпреки че една приятелка преди време ми каза, че страдам от синдрома Change the world, но щяло да ми мине. Минавало винаги.
Де да знам де, понякога ме обзема едно чувство; искам да се боря срещу всичко лошо и несправедливо, а на моменти, но наистина редки моменти, се чувствам достатъчно силна, че да го сторя.
Е, някои биха казали наивност, аз не казвам нищо. В крайна сметка е просто емоция.

Все по-простички неща искам.
Големите ми, нереални, невъзможни(?) мечти някак лека-полека се отдалечават.
Още бленувам, разбира се.
Чертая безкрайни Вселени преди да заспя.
Но някак около мен е толкова грозно и цинично, че не бих могла съвсем да се отнасям.
Искам да започна отново да се изказвам ... добре, а не тромаво, както правя сега и от известно време насам.
Искам да си намеря вокален педагог най-накрая.
Да прослушам всички ония групи, дето съм си набелязала.
Да кажа на всички хора, които значат нещо за мен, каквото трябва.
То т'ва не е по темата, но аз да си кажа, че мисълта ми идва рядко, а ме мързи да пиша другаде.
Nevermind..
Не строя въздушни кули вече, но вярвам, че други могат и го правят, и дори живеят в тях.
Започнала съм да се боря за някакви супер убити и обикновени неща, рутината толкова ме е погълнала. Жалко. Пък друго бях планирала.
Не е късно де, аз мечти си имам.
Безброй.

[plmn]

Де да знам де, понякога ме обзема едно чувство; искам да се боря срещу всичко лошо и несправедливо, а на моменти, но наистина редки моменти, се чувствам достатъчно силна, че да го сторя.

Алтруистични моменти състояния. За съжаление повечето хора си остават с плановете да направят нещо добро на някой, рядко нещо се реализира. Идеите са си идеи. Не винаги излизат на бял свят. замислете се, кога последно някой направи нещо наистина хубаво за някой от вас, ей така мил жест, само защото ви цени, харесва..? та аз дори вече изпитвам трудност да говоря с околните, всеки е толкова вглъбен в себе си, въобще не слуша какво казваш, чака да свършиш за да си каже своето. как да очакваме нещо повече.

[faced]

Като се замисля, доста хора биха казали "да се изуча, да успея, да имам семейство", но се замислих по-сериозно върху една идея тези дни. Защо учим? Защо работим? Учим, за да можем да работим (образно, защото някои неща са ти интересни, но се квалифицираме за работа), а работим, за да имаме доходи. Като се замислиш, цял живот ти си нечий роб. През детството и юношеството ти трябва да слушаш родителите си и училището. В по-късен етап, завършваш учението си и почваш да слушаш работодателя. Цял живот живеем... за някой друг? По тази логика живота започва с пенсията.
АЗ не искам да съм подчинена цял живот.
АЗ не искам мнението ми да си остане само за мен, защото ме е било страх да го кажа, 'да не се набутам между шамарите'.
АЗ искам, да слушам себе си, да бъда повече от това, което мога.
Не ме разбирайте погрешно, искам да уча. Интересно ми е. С радост ще работя, но ще работя за себе си. Казала съм и съм се заклела да го изпълня - аз ще бъда царя в моя свят. Ако трябва 'душата на дявола ще си продам' както се казва, но ще съм независима и ще бъда сама за себе си.
Смейте се ако искате, кажете ми, че съм 'филм' и, че си вярвам твърде много, Свикнала съм. Но трябва ли да бъда съдена за това, че искам да постигна нещо в този живот? Това е, че в днешно време да имаш мечти е за смях. Народа е толкова потъпкан и толкова няма самочувствието и куража да се обади, че няма повече на къде. Е, като се замислиш, щом си стигнал дъното, може само нагоре?
Искам и за напред, не да вярвам в бог, а да вярвам в себе си. Аз мога.
Незнам, това е мое мнение, без много почитатели, За сега.

[Sham]

^)
Безсмислието на битието(просто една машина, която всеки трябва да умее да управлява) не бива да изстисква живота от вените ни.
За какво живея? Какво искам да видя, науча, направя? Какво мога да дам? Какво ще оставя след себе си? - това са все въпроси, на които си отговаряме сами във времето. За себе си знам, че не искам животът ми да мине и после сякаш никога не ме е имало. Толкова.)

[faced]

Дай примери

Имах предвид, че живея, за да си изживея живота.. Или както Sham каза - искам да оставя следа, искам да бъда помнена дълго след като ме няма.

[faced]

Май си ме разбрал погрешно. Не искам да загърбвам 'модерното общество'. Не съм някакъв аутсайдер забит в собствените си проблеми. Всъщност съм комуникативен човек, който просто иска да бъде забелязан и някой да го слуша. Не искам да управлявам или нещо от сорта, не мога да говоря от името на толкова хора и да имам такава отговорност. Просто искам да видя хората да се научат да мислят позитивно, да вярват в себе си, да мислят за другите. Не е казано, че аз трябва да го направя. Имам вяра, че мога да постигна всичко, което поискам. Искам да бъда независима. Не искам да трябва да отговарям за нищо, пред никой.

[faced]

Клиширано или не, това мисля.
Свободолюбив човек съм и ценя повече от всичко правото на глас и независимостта.

[faced]

От всичко.

[plmn]

Всъщност съм комуникативен човек, който просто иска да бъде забелязан и някой да го слуша. Не искам да управлявам или нещо от сорта, не мога да говоря от името на толкова хора и да имам такава отговорност. Просто искам да видя хората да се научат да мислят позитивно, да вярват в себе си, да мислят за другите. Не е казано, че аз трябва да го направя. Имам вяра, че мога да постигна всичко, което поискам. Искам да бъда независима. Не искам да трябва да отговарям за нищо, пред никой.

Всеки желае да бъде забелязан и някой да го слуша. Ти даваш ли го от своя страна? Чуваш ли какво ти се казва, приемаш ли съвети/критики, или подбираш избирателно?

За съжаление не можеш да накараш хората да правят това, което ти се иска. Разбира се, че би било прекрасно всички да са позитивни, усмихнати, вярващи в себе си и околните. Всеки би предпочел това, пред намръщените физиономии, които виждаме всеки ден. Това, което ти можеш да направиш (позволявам си да цитирам Махатма Ганди) е да бъдеш промяната, която искаш да видиш в света... опитай се да заразиш другите с оптимизъм.

Незавимостта от ВСИЧКО..Да не отговаряш пред нищо, и пред никой... не виждам как може да се получи. Ако правиш каквото си искаш, рано или късно ще ти се наложи да се изправиш пред някой по-висшестоящ, и да даваш обяснение. За да имаш абсолютна власт, трябва ТИ да си човека, пред когото да се отговаря. Паралелен измислен свят предполагам не те удовлетворява, може би ще създадеш собствена държава с тоталитарно управление? Пълната свобода идва едва когато изгубиш всичко. До тогава, винаги има нещо/някой над теб.

Да не говорим, че това независим от ВСИЧКО, ако наистина приемем, че е ВСИЧКО, то включва и всички прости неща около нас. Огледай се и виж колко си зависим/а, и колко неща не са в твоя контрол. Компютъра, който използваш, интернета, който ти е предоставен от някого, ел. енергия, която консумираш, дори работата, която (ще) работиш, парите които ще ти се заплащат, тези неща не падат от небето. Всичко това минава през нечии други ръце (образно казано), преди да стигне до теб. В този смисъл, също не виждам как ще постигнеш АБСОЛЮТНА независимост.