Можели Съчинение и разсъждение на Една Българка 4 част

[J0kera96]

Можели Съчинение и разсъждение на Една Българка 4 част

[SmilezZz]

Нямаш ли зададена тема,по която да пишеш ?

[J0kera96]

Имам съченение Разсъждение "Една Българка IV част

[SmilezZz]

Съчинение разсъждение на 3 и 4 част от Една българка



В Една българка Иван Вазов показва една обикновена жена от народа. Тя е ясен пример за смелост , твърдост и жертвоготовност. Още в заглавието на разказа авторът показва идеята за майка , христянка и българка качества , които притежава баба Илийца.

В трета част от повестта Вазов поставя баба Илийца в трудна ситуация тя трябва да стигне до манастира с болното си внуче , за да му бъде почетено. Представени са два героя антиподи страхливия Евтимий и смелата баба Илийца. Силата на илийчиния дух и нейната непоколебимост са показани най-ясно в четвърта част тя трябва да стигне до ботевия четник в гората, за да му помогне. На пътя й се изпречва бушуващата река.

Началото на 3 част Вазов започва с природна картина . Той майсторски описва Черпишкия манастир Спеше и манастирът , глух и пустинен.. Когато челопеченката стига до манастира се надява , че там ще й помогнат , но там намира само егоизъм и недоверие. Калугерът и ратая дълго се /церемонят/ да отворят портата на манастира. В страха си от турци и бунтовници , те са превърнали манастира в убежище за страхливци. Те дълго се уверяват , че жената е сама , докато най-накрая за момент отварят портата : Портата отзина и пропусна селянката и веднага пак се заключи.. Вместо с благословия , тя бива посрещната с ругатня Да те вземат рогатите. Това отново доказва, че баба Илийца не е добре дошла и Евтимий няма желание да почете на внучето й . В техния разговор контрастират егоизма и страха на отеца и майчинската всеотдайност и смелоста на старицата. Въпреки че отстъпва исе приготвя да прочете молитва на детето , той продължава да бърбори. Още една от постъпките му показва действителни му характер той й взима пари. Когато Илийца се опитва да му обесни за бунтовника , той яспира с думите : Не искам нищо да чувам ... Каквото знаеш , за себе си го знай. Геройнята показва смелост , когато отказва да нощува в манастира .

Четвърта част отново започва с природна картина типичен Вазов похват. Когато старицата достига реката , тя с ужас вижда , че ладиарят го няма. За пореден път баба Илийца се отразява като смела жена найната смелост се противопоставят от страха на лодкаря : види се , ладиарят го е било страх да нощува тук. . Тя непоколебимо решава сама да се опита да мине отвъд. Думите с които авторът разкрива душевното й съъстояние са дълбоко емоционални : тя изтръпна , изправи втрещена , изхока в безсилно отчаяние, въздъхна безнадежно.

Тя с ужас разбира , че ладията е вързана със синджир , заключен за колдълбоко забит от години там. Челопеченката отново е непоколебима тя остави детето на пясъка.

[SmilezZz]

http://download.pomagalo.com/89410/i...edna+bylgarka/

[SmilezZz]

http://search.pomagalo.com/,,,,,,,,,...0&ctx=0&trnd=1

[SmilezZz]

http://zamunda.pomagalo.com/search/?...=0&page=2&sk=0

[J0kera96]

ТРЯБВА МИ СЪЧИНЕНИЕ РАЗСъждение на една българка 4 ЧАСТ

[eSsii]

na men mi trqbva съченение Разсъждение na Една Българка IV част ..spe6noo )

[mariqanastasova]

Четвърта част отново започва с природна картина типичен Вазов похват. Когато старицата достига реката , тя с ужас вижда , че ладиарят го няма. За пореден път баба Илийца се отразява като смела жена найната смелост се противопоставят от страха на лодкаря : види се , ладиарят го е било страх да нощува тук. . Тя непоколебимо решава сама да се опита да мине отвъд. Думите с които авторът разкрива душевното й съъстояние са дълбоко емоционални : тя изтръпна , изправи втрещена , изхока в безсилно отчаяние, въздъхна безнадежно.

Тя с ужас разбира , че ладията е вързана със синджир , заключен за колдълбоко забит от години там. Челопеченката отново е непоколебима тя остави детето на пясъка.

[mariqanastasova]

Четвърта част отново започва с природна картина типичен Вазов похват. Когато старицата достига реката , тя с ужас вижда , че ладиарят го няма. За пореден път баба Илийца се отразява като смела жена найната смелост се противопоставят от страха на лодкаря : види се , ладиарят го е било страх да нощува тук. . Тя непоколебимо решава сама да се опита да мине отвъд. Думите с които авторът разкрива душевното й съъстояние са дълбоко емоционални : тя изтръпна , изправи втрещена , изхока в безсилно отчаяние, въздъхна безнадежно.

Тя с ужас разбира , че ладията е вързана със синджир , заключен за колдълбоко забит от години там. Челопеченката отново е непоколебима тя остави детето на пясъка.