Любов..

[Shadowsogirl]

Липсва ми. Да. Любов ми липсва. Всякаква. От приятелите, от семейството, обаче най-много ми липсва любов, оная другата, от която пърхат пеперудки и ти се вие свят, от която сякаш сияеш отвътре. Тази любов ми липсва най-много. Мъчно ми е. Знам, че не съм единствената без гадже, без хора, които да я харесват, но понякога наистина се чувствам така. Все едно само аз съм сама, все едно само аз съм нещастна. Не е така, няма нужда да ми го казвате. Знам го. Но докато гледам двойките по улицата, прегърнали се, хванали се за ръце, целуващи се в някое кафене или в училище... Нещо в мен се свива, започва да се гърчи, да трепери, да изгаря. Иска ми се да не е така. Да знам, че има и мен кой да ме гушне, да ме целуне... А няма. Мисля, че момчетата ме имат за студена. За момиче, което няма нужда от обич,м от харесване, все едно съм някой робот, който знае само да учи, да учи, да учи, да учи. Не е така. И аз съм човек. Все повече и повече се чувстма изолирана от всичко, което вълнува моите връстници. Все още чувам думите на една позната "ти затова си сама, без момче, понеже се държиш като някой възрастен"... Не се държа като възрастна, не искам да съм зряла или нещо такова. Искам да бъда като всички на моята вързраст, да се вълнувам само от това какви са ми гримовете или кой ме е поканил да изезем, ако въобще имаше такъв.. Живота ме принуди да порасна по-бързо. И въпреки това не съм безчуствена, не съм ледена или нещо такова. И аз искам да ме харесват. не искам една тълпа след мене, просто някой, за д се почувствам и аз мъничко желана, мъничко харесвана.
Идва Свети Валентин, един толкова измислен и захоросан празник, че няма накъде повече. Но и аз искам да изпитам мъничко еуфория. Не искам букети от червени рози или подаръци, искам.. Бих била доволна на една целувка, на едно здравей и една прегръдка.
След миналата година дори ме е страх аз да харесвам някого. След всичко станало с последното момче, което харесвах. По точно всичко, което не стана. Бях страхилвва, бях уплашена да му призная, понеже той беше толкова по различен от мен. И черната дупка, в която бях... Сега се повтаря. От почти година не съм се усмихвала, не съм ставала с усмивка сутрин, за да се имам надежда за нещо хубаво. И сега е дори по-лошо от преди. Защото ме е страх от собствените ми чувства, страх ме е, че може би наистина съм толкова отвратителна, колкото си мисля, че наистина нищо не заслужавам. Но друг път си мисля, че едва ли съм най-грозната или глупава на света, че да се чувствам единствената сама.
Поста ми стана много объркан, аз самата като го чета не мога да разбера за какво става дума. Обаче се надявам да ме разберете. Кажете ми каква трябва да бъда? И моля ви нека да не е поредното "бъди себе си". Защото явно моето "аз" е наистина ужасно. Това е. просто празна тъга.

[ScarletBite]

"Защо толкова старателно се опитваш да се слееш с тълпата, когато си родена да се открояваш?"

[peshost]

Даваш снимка, местоположение, години и ще ти намеря гадже.

[xoxi]

"На сила хубост не става"
Ще си дойде времето в което ще имаш до себе си човек, който ще те обича.
Сега просто се отпусни, бъди безгрижна, изживей най-хубавите си години по възможно най-добрия начин. Не си мисли само за това, че нямаш гадже.
Радвай се на живота си и на всичко, което те заобикаля.

[soul1199]

ами не знам,какво да те посъветвам,честно казано и аз съм имала такива моменти,но не чак толкова дълго,колкото и ти,така или иначе всичко се променя,ще си намериш твоя човек,ако не е сега,може би по-нататъка,късмет ти пожелавам

[SuperBadSuperFresh]

Наслаждавай се на моментната ти свобода,някой ден като осъзнаеш,че си била 3 години с гаджето ти,ще ти липсва.Радвам се че още има хора които си мислят за чистотата на чувствата,вместо да са просто ей така с някой.Желая ти успех

[valdesbg]

Скарлет пак вади Асо Пика от ръкава. Имаш моите адмирации.

По темата - авторке, не се притеснявай да покажеш точно това "ужасно аз" което смяташ че имаш.

Именно потискането на същността ти поражда всякаквите коментари по твой адрес, които казваш че не са верни. Подклрепям изцяло поста на скарлет.

Като начало започни да се радваш на себе си и да цениш ТОЧНО това което имаш. Ако сама не се харесваш - кой друг очакваш да те хареса?

В тоя живот или си овца, или вълк. Овцата вълк не може да стане, вълка - овца, също не може.

Харесвай себе си! От там всичко ще тръгне

П.П. Ако си от софия, може да ми драснеш ЛС

[kombarka]

Просто се отпусни и случайността ще те срещне.

[Cybershot]

Спокойно не си само ти

[pwnage]

Аз пък ще ви обесня накратко доброто в тази ситуация. Авторката на темата може и да не е щастлива от обществото,но когато момента да намери този,който да я обича дойде,тя ще се наслади на всеки момент неистово силно. Хората станахме студени,безлични дори. Нека тва не ти пречи твърде дълго.И знай едно:

"Dreams die,when you wake up!"

[Shadowsogirl]

Благодаря на всички за конемнтарите, ще очаквам още.
Казвате да се приема, сигурно така трябва, обаче ми е адски трудно. Имам чувството, че откачам по някога. Само седя, гледам в една точка и си мисля колко ми е гаден живота. Като пълен олигофрен. И докато мисля така, просто не мога да променя нищо, сама го осъзнавам.

[valdesbg]

Авторке, реалността е това което вярваш че е.

Ако си повтаряш колко гаден и ужасен живот имаш, така и ще бъде. Защото сама се настройваш на негативна вълна и Вселената ти отвръща - "Окей, щом искаш лоши емоции, заповядай". И кръга се завърта.

Да, права си, трудно е. Явно имаш разминаване между това което си и това което някой ти е казал че трябва да си. И конфликта е ето тук. А замисляла ли си се каква всъщност искаш да си ти самата? Като изключиш, майки бащи, приятели, гаджета, учители, познати и непознати? Ето това е момента да отвориш съзнанието си и да си кажеш "Аз искам да бъда еди каква си" Или "Аз съм еди каква си" и започваш да се радваш и да оценяш това което притежаваш. Щото съгласи се с м ен че по тоя показател си уникална иии не е умно да се опитваш да приличаш на даден стереотип, само защото някой някога ти е казал че това е по добре.

Ти живееш живота си, ти избираш как да стане това. Ти избираш какво и как да правиш и кои качества да развиеш.

И така

[MaLkaTa_LaDy]

Щом не искаш да ти бъдеш себе си, бъди такава каквато искаш.
А знаеш ли колко е приятно да се чувстваш различен от другите и да си намерил своите приятели. Недей да искаш да си като тях. Стреми се да намериш хора, които те разбират и те приемат такава каквато си - различна.

[XTREMEFREERIDE]

Както казва Сантяго от книгата на Паоло Куельо - "Алхимикът": Всеки трябва да следва своята Лична Легенда.

Живей живота си такъв какъвто е,вярвай,че когато искаш нещо,цялата Вселена ти съдейства да го постигнеш.Отпусни се сама с мислите си.Просто не е дошъл момента,колкото и банално да звучи.

Когато видиш правилния човек,ще го усетиш само в погледа му.Тогава ти ще избереш него,той теб също.Не се затормозявай със излишни втълпяваници за това колко ти е "гаден" живота.Живота се живее така,както поискаме да го живеем.

И отново ще се наложи в този си пост да цитирам някого:

Авторке, реалността е това което вярваш че е.

[valdesbg]

Фрий райдърката - хареса ли ти филма?

[Shadowsogirl]

Може и наистина реалността да е такава, каквато вярвам, че е. Но как да повярвам в нещо по-хубаво? Вярно, че може и да съм си сама виновна за голяма част от проблемите ми, обаче как да мисля, че нещо е по-добро, когато виждам, че не е? Опитавм се да мисля позитивно, да се усмихвам на дребните и на пръв поглед незначителни неща, пробвам да се радвам на малките успехи, ала все по често се случва да отминавам неща, на които по рано съм се смяла с отегчен поглед. Сутрин обаче ставам и всеки ден си мисля "Днес ще бъде по-добре, днес ще се случи нещо хубаво.", ама не става. И ми омръзна просто да се надявам.

[dedodekster]

Както ти се отнасяш към заобикалящия те свят, така и той се отнася към теб. Моят съвет е да излизаш по-често с приятели/познати, в някой момент ще се появи и Човека, който ще те направи щастлива
Не бягай от възможностите, а ги предизвиквай

[valdesbg]

Шадоу - вярата означава да приемеш нещо, без никакво доказатлество че то съществува. А в случая ти търсиш доказателство за да повярваш.. не става така.

Процеса трябва да започне вътре в теб. Да дойде от твоето същество а не от някъде другаде. В противен случай е манипулация. Това е начин да се справиш с проблема, но не това е целта на занятието ни.

Как да повярваш в нещо по хубаво ли? Ами по същия начин по който вярваш в сегашните неща. Ти вярваш че ябълката е сладка и тя наистина е сладка. Ако си внушиш че ябълката е горчива - тя наистина ще бъде горчива. В случая се иска наистина силна ВОЛА за да се изправиш срещу сегашните си убеждения и да ги събориш. И още по силна Вола да съградиш нови нагласи, убеждения и вярвания.

Тук ти нахвърлям набързо процеса, но не си мисли че е лесно. Напростив, трудно е. Но си заслужава.


The choise is yours

[ScarletBite]

Еиий, мерси, Валдес!

[Shadowsogirl]

Знам, че е трудно, даже не съм си помисла, че би било лесно и че ще стане изведнъж. Не вярвам, обаче да е невъзможно, искрено се надявам, че не е.

[dreamer4etoo]

и аз съм била така. моя съвет е да се вземеш в ръце и да започнеш да мислиш позитивно тва мн помага чесно касмет

[ivcheto0o]

и аз съм сама от мнооого време ( година и нещо... ) но гледам положително,живея си живота без да мисля за това Така 4е спокоино не си само ти

[valdesbg]

Знам, че е трудно, даже не съм си помисла, че би било лесно и че ще стане изведнъж. Не вярвам, обаче да е невъзможно, искрено се надявам, че не е.

Абсолютно възможно е, и напълно реално

Скарлет, моля

[Shadowsogirl]

ivcheto0o, сама си от година, обаче аз съм била винаги... Затова все си мисля, че все нещо в мен не е както трябва..

[InloVeGirl27]

Разбирам те! И аз съм така,само дето при мен не ми липсва любов откъм семейство и приятели,а само тази с пеперудкте и блясъка в очите.... Тъжно ми е ,но хората са казали:"За всеки влак си има пътници."