МоноДиа

[ScionOfStorm]

МоноДиа

Омраза
чуй звука на думата
повърти я в устата
горчилка изпъната
забита в луната.

Днес стоим тук
аз и ти - двама единни
лице въ' лице
лапа срещу юмрук
врагове най-старинни.

В живота всички
говориха ми за любов
плюха окол' надежда
глупци с техния ров
лъжи от най-тънката прежда.

Имат една поговорка
'От трън
- та на глог'.
Време е, няма веч' сън
взимай проклетия глок.

И хиля се студен
в бяс насрещу ти.
В лед бил съм пленен
никой не успя
него да разтроши.

Научиха ме да мразя
да се съмнявам
да спя във кошмари
огънят скрит да пазя
листата да увехнат стари.
Призраци да помнят
да подминават мен
да смучат сок от моя цвят
да се смеят злобно
на вълка в мрак пленен.

Стига.
25.
05.
20
16.

Няма място за двама ни тук.
Сърцето ми е отворена клапа
от нея капе туба бензин
уредена е последната дата;
уговорих последния час.
Цигарата първа допушвам
мятам вътре пламтящия фас
и с ръце срещу небесата
прошепвам 'Амин'.

[LadyDi]

Мислил ли си да издаваш?

[ScionOfStorm]

От доста време не бях, да ти кажа.

Преди нещо бях фен, сега...горе-долу все едно ми е