Cuore
Няма да кажа за пепелта
увяхнала като зимно цвете
чакащо края на своята самота
и да бъде възпяно - от поета.
За приказките без начало
лишени завинаги от своя край
за душата, впрегната в рало
от мечти разбити и кучи лай.
Няма да шептя и за нас
с коленете вечно разбити
загубили очите си в късния час
с пръсти надвиснали -
досущ сталактити.
Желанията не ще изрека
свил тихо потъмнели юмруци
взрял се в така мечтана звезда
опиянен от тъмата
и нейните звуци.
И няма да кажа
с мисли какви всяка нощ умирам
за да дойде новия ден
и с празно сърце
в небеса да се взирам.
Аз ще мълча, глава свел
с уморен взор
и застиващи мисли.
Ръце изранил в бодливата тел
която също' това сърце
нявга изстена и измисли.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
![]()
много силно
За приказките без начало
лишени завинаги от своя край
за душата, впрегната в рало
от мечти разбити и кучи лай.
а това най вече![]()
браво браво
Шапкарю .....
Кажи ми , защо гарванът прилича на бюро ?
Благодаря ви (:
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Браво : ) Попринцип не обичам много поезия на такава тематика, но това наистина ми хареса
Yep.Първоначално написано от AcrossYourFace