- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Цикъл на живота
Цикъл на живота
Докато не изтръгна пръстта
и не вдъхна в нея небеса;
докато мъртвите не загинат
отново, за да заживеят
свили колене в конвулсии -
бясът няма да подмина
и гняв и яд вътре ще виреят.
Докато кръстовете не издигна
що Христос покосиха
за всеки един от нас -
дърворезбена парадигма
що времената не изтриха
родена от бяс, от бяс
ОТ БЯС.
Като пес зъбите разкрил
с вълчи инстинкт вроден
като плод роден, ала гнил
балансът живее въ' мен
и с пулса човешки пулсира
и мрак в светлината раздира.
Докато други не дойдат с мен
докато сълзите си не смием
гнева с прах и корен не покрием
и най-последния ден
докато с кръв не подпечатаме
/и вълнолома с глави не разбием/ -
Дотогава!
Бяс, гняв и яд вътре ще пием
от чаша на скотски времена
докато душите тихо не увием
и захвърлим бариерите
най-сетне
най-накрая
настрана.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Много добро. Краят е силен, както и трябва.най-сетне
най-накрая
настрана.
Your pseudo sunshine I don't need.
Благодаря ви(:
@Blacka, то краят като обмисляне как точно да е ми отне колкото цялата работа време![]()
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."