Цикъл на живота

Докато не изтръгна пръстта
и не вдъхна в нея небеса;
докато мъртвите не загинат
отново, за да заживеят
свили колене в конвулсии -
бясът няма да подмина
и гняв и яд вътре ще виреят.

Докато кръстовете не издигна
що Христос покосиха
за всеки един от нас -
дърворезбена парадигма
що времената не изтриха
родена от бяс, от бяс
ОТ БЯС.

Като пес зъбите разкрил
с вълчи инстинкт вроден
като плод роден, ала гнил
балансът живее въ' мен
и с пулса човешки пулсира
и мрак в светлината раздира.

Докато други не дойдат с мен
докато сълзите си не смием
гнева с прах и корен не покрием
и най-последния ден
докато с кръв не подпечатаме
/и вълнолома с глави не разбием/ -

Дотогава!

Бяс, гняв и яд вътре ще пием
от чаша на скотски времена
докато душите тихо не увием
и захвърлим бариерите
най-сетне
най-накрая
настрана.