Заменям всичко . . .

**ANTIHUMAN** · 02-11-2010, 14:26

Вече всичко заменям
душата , сърцето , дори очите си.
Да стана невидим, поне за миг.
Да не изпитвам вина, поне един час.

Да не плача, всеки ден.
Да не стоя на прозореца тъжен, смутен.
Заменям и мислите си
за малко сълзи, но от радост.

Давам живота си само за една вечер.
Вечер в която ще Ви кажа всичко
съвсем, честно, до болка откровен
но нека да бъдете и Вие така с мен.

Под наем давам сълзите си
които не спират да текат от моите очи.
Давам и устните си които
така ловко лъжат, че никога не личи.

Вечер винаги съм се страхувал най-много
от лошите мисли, от вкуса на солените сълзи.
Не искам вечер, детето в мен отново да се роди
и да плаче и да вика:

,,Сърце – завинаги спри.
Душа – днес замълчи.
Сълзи – не капете по лицето ми като порой.
Мисли – оставете ме за миг в покой.’’