Всичко, което ви вдъхновява?

[BlackaTBW]

Стопираме личното творчество в тази тема (или може би не?).
Е? Кое е то?
Какво ви вдъхновява?
Хора? Музика? Времето? Филми?
Само не използвайте безинтересният отговор 'всичко, което ме заобикаля', защото е ясно, че всичко има значение (или поне за някои). Важно е какво има най-голямо значение за самите вас?

Или да задам въпроса си по още един начин: Кой и какво седи зад вашето лично творчество?

[iveetyy]

Най-много ми влияят хората,музиката и лични случки.

[Sham]

Обичам играта на думи, прикриващите се с ветрило или маска (с)мисли. Харесвам онази игра с номерираните точки за свързване, в която от самото начало ти е ясно "какво ще се получи", но не това е важно, а самото свързване, изяществото на камъчетата по пътя и оживяването на декорите от съчки и трохички.

Да, вдъхновява ме всичко. От петно на обувката до дочута реплика в автобуса. Не знам. Не мисля, че е нещо, което ражда момента. По-скоро е момент, в който нещо (е решило да) се роди.

Когато ми хрумне някой интересен израз, с повече от 1 значение и богат на асоциации, си го записвам. Декларативността и яснотата на текста ме дразнят, затова и ги избягвам. Харесвам игрите, харесвам закачките, умния смях, те ми влияят:Д

Зад творчеството(пхах) ми се вие пътечка от асоциации и взаимовръзки, които в повечето случаи са ясни само за най-близките ми хора. Но е приятно да бъдеш интерпретиран и още повече - разпознат.

[bratignat]

Фантазията е наниз броеница в неуморимите ръце на старец. Тъкмо достигаш краят, а неусетно си започнал ново начало. Опит, размит в топлите спомени на детството. Ако това се случва и на вас, то или имате разпасано съзнание или достатъчно врем за да опитате всички неподходящи комбинации за разказ, докато уцелите добрата

Преди време се вдъхновявах от книги, събития, големите неща. Сега все по-юесто се замислям за дневните малки неща. Правил съм си и експерименти да пиша за съвсем скучни неща, да видя дали ще успея. Айзък Азимов е успял, защо не и аз.

Кой стои зад мен...надявам се никой, защото с тази хавлия ще вземе да ми посегне. Творчеството си е творчество, не трябва да се обвързва с конкретна личност. Приятелите могат да се отдръпнат като разберат, че пишеш, много не го приемат добре така, че то е нещо между тебе и листът хартия.

[ScionOfStorm]

Митологията, религиите, мракът в нас, от който бягаме, но е там. Негативните човешки емоции - всяка една от тях и всички взети заедно. История, понякога.

А музиката е звуков вдъхновител и съпровод към всичко това.

[ANTIHUMAN]

Творчеството си е творчество, не трябва да се обвързва с конкретна личност.

Не съм съгласен със теб. Защо да не свържеш творчеството си (например стих) с дадена личност, няма нищо лошо в това.

Какво ме вдъхновява ли? От най-малкото чувство до най-голямото.
Най-вече ме вдъхновяват болката, страха, самотата, онези толкова отрицателни човешки качества. В стиховете ми няма радост, живота не е розов, така, че и да пиша весели неща, няма да има смисъл. Не обичам да самозалъгвам, четящите моите стихове с позитивни емоции, които липсват в живота ни. Добрите новини са малко, а лошите много повече.

Зад моето лично творчество седи опита и случайно чути думи от нечия уста. Както казах болката и случайно казани думи. Чувства които не трябва да са там - в душата ми, но са и стоят, докато не напиша нещо. Олеква ми, но за малко.

За да си поет, трябва да си готов да облечеш рицарските доспехи, защото ние пишем за себе си, за нашите преживявания, но реално пишем за обществото.

Негативните човешки емоции - всяка една от тях и всички взети заедно.

Негативизма е една особенна българска черта и ето защо всички се стремим към него. Защото е в нас. Не можем да пишем за розови облаци, когато само на една врата разстояние е мъгла и вали дъжд и гръмотевици.

Случайно, ако някой каже, че аз съм песимист, ще му кажа, че греши, аз съм реалист, знам какво става навън и описвам ситуацията. В мен също е толкова дъждовно и не мога да приема да пиша за красиви неща за оптимизъм след като всичко във мен и заобикалещия свят е толкова мръсно сиво и тъжно. Но това е реалността . . .

П.П. Всички писатели пишем за себе си, но всъщност ние всички до един се заблуждаваме. Знаем много добре, че пишем за обществото . . . то е истинския критик и ценител на всяко едно изскуство.

[Collapse8]

Времето ми влияе най-много за каквото и да е. Оо ^^ Най-обичам когато навън не е нито топло,нито студено и в един момент слънцето те "гушка" и топли и и направо ми се доспива и ми е едно такова хубаво <33 мм ^__^ Размечтах се ^^

[mech0]

Аз лично се вдъхновявам от момичето, в което съм влюбен, приятелите ми, някои документални филми или интересни репортажи по новините.

[bratignat]

ANTIHUMAN, имах предвид, че не свързвам своето творчество с моята личност Иначе да може някой път ако ми се прииска да напиша нещо и за някоя конкретна личност.

[denuutu]

Всичко цветно,забавно и дъфки шаляляля

[Castaway]

мен пък ме вдъхновява болката .. обичам да пиша, когато ме боли .. а и тогава се получават едни от на-добрите ми неща!

[xoxi]

Мен ме вдъхновяват лошото време и книгите.
Книгите.. само ако попадна на нещо, което наистина да ме грабне и да влезе под кожата ми.
А лошото време винаги ме вдъхновява. Не знам конкретно какво намирам в това, но знам, че винаги е там и винаги го откривам.
Понякога съм писала стихове вдъхновена от някой човек, но странното е, че тези стихове винаги ги пиша, когато времето е лошо. Иначе просто не се получава..

[LadyDi]

Мен ме вдъхновяват емоциите. Дори не е задължително да са мои лични. Което е много странно, дори за мен. Когато някой е силно развълнуван, аз някак успявам да съпреживея емоцията, а понякога това започва да ме гложди така, че докато не се изпише не става

Не мога да се вдъхновявам от музика, филми, а още по-малко от времето. Друго е да видиш чувството, изписано по лицето на човек.

[ShtrudeL8]

Виж моята,виж моята! ^^ *подскача ухилено*

[LadyDi]

^ От къде ги намираш тия овчици? Много са готини. Имаше преди на аватар и една друга, черно-бяла?

[ShtrudeL8]

deviantart ^^

[armanilove]

Мен ме вдъхновяват лични преживявания, спомени и емоции (чужди или мои). Понякога просто думите ми се подреждат в ума, сякаш някой пише писмо, и започвам да ги записвам, така че не винаги имам дадено вдъхновение.

[vanilievisez]

Най-често ме вдъхновяват блогове.. литературата също.
Фотографията, цветното.
Големи глупости общо взето.
И без друго в повечето случаи само се чувствам вдъхновена и не претворявам вдъхновението в нищо.

[XTREMEFREERIDE]

Най-вече лични случки.Странно е,защото пиша само тогава,когато съм тъжна или при много силна негативна емоция.Нямам нито едно положително стихотворение,нито едно есе,което да изразява радостта от всичко заобикалящо ме.А,да,и музиката ме вдъхновява.Често,когато си свиря на китарата пред мен изплуват образи за рисуване.Единственото нещо,което правя със усмивка на лице ( породено от положителна емоция ) са картичките.

[GunSnSteelflowers]

Най-често музика и чувства. Може да ме вдъхнови само един кадър от филм ,2 думи ,за да пиша. Спомени.

[Margoto0]

Най-вече като си вървя със слушалките и наблюдавам хората.Особено децата са ми най-голямото вдъхновение.

[WILD__BOY]

с яденето идва апетитът - именно, колкото повече рисувам, толкова повече ми се рисува и си правя кефа. проблема идва когато спра, когато нещо ме накара да спра...

[BluEWisH]

Музиката е моето вдъхновение!!!

[Take_That]

Най-много ми влияят хората,музиката и лични случки.

И при мен е същото

[padnaloblak]

вдъхновението ми идва по всяко време на денонощието и най-вече когато видя някой красив човек красотата е моята слабост просто...