Есе на тема: „Успехът ни създава приятели, а неуспехът ги проверява.”
Мъдрите хора са казали, че истинските приятели ще останат до теб и в най-трудните ти моменти. Ще бъдат с теб дори, когато не им е изгодно. Фалшивите приятели са с теб само, заради успеха, който си постигнал. Заради някакви облаги. За съжаление, щом човек се провали, ”приятелите” му гледат грешките, които е направил. Това ми напомня на една история, която баба ми разказваше като малка.
Историята се случила с най-добрата приятелка на баба на времето. Тя била отличничка в училище, гимназията, а по-късно се издигнала като поетеса. Стиховете й били публикувани във всяко списание и вестник в града, а приятелите на момичето ставали все повече и повече. Приятелката на баба, завладяна от славата и новите си познати, съвсем забравила за приятелите, които познавала преди да стане известна, преди да се прочуе. Тази нейна слава я отдалечила от баба. Двете започнали да се срещат с различни компании, засичали се рядко. Баба ми разказа, че чула, че вече никъде не публикували творбите на приятелката й. Няколко години по-късно, не помня колко точно, на вратата на баба се почукало. Тя отворила и срещнала лице, с подпухнали зачервени очи. Това била най-добрата й приятелка. Баба импулсивно я поканила да влезе, а приятелката й не спирала да плаче. След няколко неуспешни опита да я утеши, приятелката на баба й споделила, че баща й е починал. Опитала се да потърси приятелско рамо, но уви, не намерила такова. Чак тогава осъзнала, че ”приятелите” й са били привлечени от успеха и славата й.
Винаги молех баба да ми разказва тази история, когато бях малка. Тогава не осъзнавах, че успехът може да ти донесе много фалшиви приятели и дори надежди за приятелско рамо, което всъщност може да не съществува. Проблемът идва от там, че когато човек постигне нещо повече, нещо, което не е постигал досега, той така се захласва от всичко ново и хубаво, което го заобикаля, че дори не забелязва приятелите, които искат да се доберат до него, само заради успеха му. За да го използват. А когато изведнъж всичко рухне и успехът бъде заменен с неуспех, тогава тези ”приятели” си тръгват толкова бързо, колкото и са дошли. Усмивките биват заменени със сълзи от предателство, лъжите излизат наяве, човек бива наранен.
В живота истинския приятел не е този, който бърше сълзите ти и те използва, а този, който е винаги до теб и не те кара да плачеш.

P.S.: Искам само да кажа, че това есе ми е първото, затова не знам как се получи..Дано да ти хареса