страдам от социална фобия

[orlandojustin]

Дълго се чудех какъв ми е проблема докато не разбрах,че съществува такъв термин.Имам трудности да общувам с хора извън семейството ми.Самото то ме намира за странен и винаги са ме питали защо нямам приятели.Асоциален съм и това е факт.Някой знае ли как се лекува този страх от общуване.Не мога да завържа приказки с никой.Познавах едно момиче.Само пред нея се отпуснах и не млъквах,но тя замина на далеч.Ако някой знае нещо да пише.Много хора дори не знаят,че има такова заболяване било то и чисто психологическо.

още една, преместена от кофата
.: machoka :.

[darkPaladin]

оки

[DimovB]

намери си някой човек, който ти я приятен и с когото ще имате какво да си кажете и се заприказвай.

[Boot]

Като е заболяване - лекувай се при специалист

[w0sh]

Помоли родителите си да те заведат на психолог-консултант, или направо на терапевт.

[scyLLaa]

Лекува се с психотерапия.

[iveetyy]

Да,наистина ако е сериозно отиди при специалист.Помисли защо ти е било по-лесно да общуваш с онова момиче и се опитай да направиш същото с други хора.

[KumchoValcho]

Може ли да ме съветвате?
Значи аз съм по същия начин като автора, отдавна знам, че ТРЯБВА да се консултирам с психотерапевт, просто го знам, но ако го споделя с нашите, те ше ми кажат нещо от рода на "Абе я се стегнии, ти не си луд, за да ходиш по психотерапевти" (някой хора просто мислят, че лудите хора само ходят на психотерапевти, и че като се "стегнеш" оправяш всичко).
Та, ако примерно си събера достатъчно пари ще мога ли без родител да ходя? И колко часа г/д (все пак е различно за всеки) биха били нужни според вас, за да превъзмогна този "страх"?

[filmimilmi]

Не учиш ли? Не работиш ли? Съвсем ли няма с кого да си лафиш? Почни да спортуваш нещо, за да се запознаеш с нови хора. Според мен всичко опира до ниското ти самочувствие, все пак ако щом си признаваш за този проблем явно осъзнаваш нуждата от това да имаш приятели.

[semantics]

Ако действително има нужда от тераптевт (което само терапевтът може да прецени истински), рядко става с по-малко от десет консултации, да речем, като в повечето случаи една консултация = един час.
Другото, което знам, е, че добър специалист за по-малко от 30 лв на час няма да откриете. От там нататък, колкото по реномиран е даден терапевт, толкова повече пари ще иска и това е понятно.
Но не претендирам за безкрайна достоверност на горната информация.
За подобни неща винаги проверявайте и препроверявайте всяка информация!

Имайте предвид, че психоанализата, като най-популярна, е и най-сложна, най-ангажираща, най-продължителна, съответно най-скъпа и прочие. Казвам го, защото масово хората това търсят.
Опитайте с арт терапия, ако е приложима за вас, интерперсонална терапия особено - не съм специалист, а и не знам дали от първия път ще се нацели точната терапия. При всички случаи е по-добре да не предлагам много, но проучете, без да се крийте от никого!
Да признаеш пред себе си, че имаш проблем, е първата крачка от решението на проблема, без която пътя не може да се извърви. Затова бъдете открити относно проблема си към хората, без чието съдействие не бихте го решили - в случая това, логично, са родители ви. Намерете начин да ги убедите, че имате нужда от помощ, което те, ако разсъждават така трезво, както вие го показвате, ще разберат и ще ви помогнат.
Ако пък ви е крайно неудобно да говорите първо с родителите си, адресирайте училищния психолог/пед. съветник. Поговорете първо с него и го помолете да ви насочи, като, ако сте убедени, че сами не бихте се справили вътре в себе си, настоявайте той да ви насочи към терапевт. От тук нататък родителите ви пак ще е добре да бъдат осведомени (което е въпрос на договорка между вас и пед. съветник/психолог в училището, или поне би трябвало да бъде) и ако бъдат - в този случай ще съдействат с повече готовност, защото има кой да удостовери споделеното от вас.
Но опитайте първо с родителите си!

Оставете форумите, оставете компютъра! С него хората забравиха да общуват, а точно това е, което тормози и вас! Сами заявявате, че имате нужда от живо общуване, затова наистина оставете виртуалната реалност, защото не е ясно и тя каква роля има за проблема ви!

Успех!

[KumchoValcho]

Не работя, на 15 съм.
Да, всичко е от ниското ми самочувствие, осъзнавам защо се получават нещата така, просто не знам как да оправа проблема, който е чисто и просто психологически.. И не спортувам точно поради тази причина, защото ме е "страх" от хората

10 часа..30лв.. Отказвам се от варианта и за психотерапевт, oсвен ако евентуааааално някой ден в далечното бъдеще не събера пари

Оставете форумите, оставете компютъра! С него хората забравиха да общуват, а точно това е, което тормози и вас! Сами заявявате, че имате нужда от живо общуване, затова наистина оставете виртуалната реалност, защото не е ясно и тя каква роля има за проблема ви!

Аз перфектно знам всичко това, знам, че трябва да го направя това, но не мога. Просто не мога.

Все тая, мерси за отговорите.

[semantics]

Нещо друго:
Избягвайте сами да си поставяте диагнози! Имате си усещане за това как се чувствате, разбирате нещата по свой си начин - запазете това - то е ценното. Но не се доверявайте на тоновете информация в Интернет, защото тя е специфична и просто да осведомява, а диагнозите ги поставят специалистите, не клиентите. Лоша шега е да се самоубедиш, че имаш проблем, без да го имаш или да изкараш проблема си по-сериозен, отколкото е. Това би било самообричане, отново по вина на виртуалното пространство и неговите потребители.

За парите и часовете - повтарям, че не съм последна инстация за инфо! Поинтересувайте се - има и за по-малко пари, просто, доколкото аз знам, услугите им са по-непопулярни, ако това може да е критерий за качество.

[ledenakrasota]

Аз мисля,че това се дължи доста и на пубертета.Имала съм подобен проблем и го преодолях с времето.Не знам до колко е задълбочен при теб,но аз бях доста вглабена в себе си.Но,ако поискаш и не положиш усилие,няма как да не го преодолееш.

[ledenakrasota]

Аз мисля,че това се дължи доста и на пубертета.Имала съм подобен проблем и го преодолях с времето.Не знам до колко е задълбочен при теб,но аз бях доста вглабена в себе си.Но,ако поискаш и положиш усилие,няма как да не го преодолееш.

[PainMonopoly]

Ако е заболяване, значи има нужда от терапевт.

Но вероятно не е заболяване. Има хиляди, милиони младежи с този проблем. Бариера на общуването. Нарича се бариера, защото за да се преодолее, трябва просто да се... прескочи.

Страх те е да говориш с хората? Стисни зъби и го направи веднъж. Просто веднъж. Ще видиш колко по-лесно става после.

Най-точния коментар по темата - BenSherman. Прочети го внимателно и изпълнявай. Психолога няма да ти каже нещо по-различно.

[earthquaker]

един път атакабг да не се прави на дупе и да даде адекватно мнение! подкрепям казаното

[sh3_1s_7h3_0n3]

Щом си успял да общуваш с друго момиче извън семейството ти, значи с повече усилия ще успееш да го направиш и с някой друг. Отделен въпрос е, че ти предпочиташ да се самосъжаляваш и да се самонавиваш колко не те бива в социалните контакти.
Докато не спреш да го вярваш и да си го повтаряш, никой няма да може реално да ти помогне, освен специалист евентуално. И въпреки това си мисля, че е нещо временно.
Като начало започни да поздравяваш хората, не се забивай в някое кьоше и не се изолирай от останалите. Дай им шанс поне те да те заговорят, пък нищо, че ти ще си плетеш езика и ще кършиш ръце. Все отнякъде трябва да започнеш. И колкото повече го отлагаш, толкова с времето ще ти става все по-трудно. А междувременно ще съжаляваш, че си пропилял толкова добри възможности да бъдеш сред свои връстници, да излизаш, да се забавляваш и т.н.

[ShowMeHowToLie]

абе кви психолози бе... най-много да изперка още повече.

излизай и общувай,ако требва насила. направи си 1 експеримент - излез навън и се опитай в рамките на 30мин да заговориш примерно 10 човека (с такива обикновени въпроси - извинете,колко ви е часа,тоя тролей докъде води и т.н.). после можеш да го увеличиш на 20 за 30мин. прави го 2-3 пъти седмично по 2 пъти на ден да кажем.

подобно нещо препоръчват тия,които се занимават с пикъп,за свалки на жени,при мъже,които се притесняват от тва да общуват със срещуположния пол. при твоя случай - ти се притесняваш и от двата,но принципа е г/д същия...

опитай се да го преодолееш това сам.

също е добра идеята с това да се запишеш да тренираш нещо - някакъв спорт или квото и да е хоби. там ше общуваш с некви хора пак,със сходни интереси на твоите. и ще ти е по-лесно.

и гледай да не ти пука за чуждото мнение. вероятно ти е трудно да общуваш с чужди хора,защото си мислиш,че по някъв начин ше се изложиш. не го мисли,а действай. в началото ше е трудно,после ше свикнеш. даже може и да задминеш "нормалните",точно благодарение на тия трудности,които си имал.

успех

Много хубави идеи :]] Подкрепям