Образът на ординарецът във повестта "Крадецът на праскови"

Четейки повестта "Крадецът на праскови" забелязах една прераждаща се и непобедима сила на любовта . Тази любов предизвиква противопоставянето на две двойки образи : от една страна са образите на полковникът и ординареца ; а от другата са -Елисавета и пленника. Ординарецът, един третостепенен персонаж... Въпросите около него са много, без да намират отговор в текста.
През цялото време той вижда все по голямата близост между Лиза и Иво. Елисавета непрекъснато усеща неговото презрение и лоша усмивка.Това презрение и лошата усмивка са не защото ординарецът се проявява в ролята на вярно куче, а защото има личен мотив.Той е описан като наскоро овдовял селянин,който сигурно не е останал равнодушен към женската привлекателност на господарката.И в същото време осъзнава,че няма никакви шансове пред нея. Той я ревнува от някакъв си “роб”и стига до крайност.
Той е вярно куче на стопанина си и като типичен войник, сляпо изпълнява заповедите му. Полковникът му заповядва: „Ще стреляш по всеки, който влезе в лозето. ” И той стреля. Толкова ли е безчувствен, превърнат в безотказно оръдие? Писателят подчертава изрично: „ Той ходеше като лунатик и сляпо изпълняваше заповедите на полковника”, или, предан докрай, сега отмъщава на съпругата? Наистина ли е разкрил тайната на Елисавета, или просто тя така смята: „Войникът я гледаше подозрително и както й се стори, малко презрително. " Или вероятно той изобщо не е смятал, че ще убие; всичко е станало случайно, по инерцията на подчинението и замъгленото от съня съзнание. С убийството на Иво Обретенович той разваля прекрасния и хармоничен свят създаден от двамата влюбени.
Но как ординарецът преживява убийството? Емилиян Станев крайно пестеливо само посочва няколко отстрани видими състояния: „Лицето му беше подпухнало и застаряло... Той преглътна някак неестествено, сякаш на гърлото му бе заседнало нещо.” Тука се виждат признаци на човешко във това вярно до гроб куче. Той явно изпитва мъка, нещо което до сега във повестта не беше проявявал.
Ординарецът има много комплекси като самотник, вдовец, който не е равнодушен към красотата на господарката си, но знае добре, че няма шансове пред нея и я ревнува от ‘роба’. От друга страна, той е вярно куче на стопанина си и като типичен войник, сляпо изпълнява заповедите му. С убийството той разваля прекрасния свят на влюбените.Този герой по начало остава извън психологическите наблюдения на белетриста и не е от съществено значение за цялостното внушение на произведението.


Ако някой се нуждае може да го използва