- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Без име
Вървя човек веднъж в поле
със силно стиснати очи,
в ръце си носеше небе,
и там откриваше звезди
звезди от края на света
и краят идваше сега,
макар и силно да боли,
той търсеше живот.....нима?
И слънцето се скри с последните камбани,
във бронз излята бяла светлина.
Тогава ти забравяш тежки рани.
ти слушаш неми песни в глуха тишина.
Но тихо е преди последния ни дъх
не чуваш вик, не сещаш летен полъх.
Преди да падне тази тъмнина
си казваш
"Аз съм човек, не се предадох и сега."
Отново ще моля за градивни критики :Д
Това е сравнително ново.
Няма да те критикувам, защото наистина е много добро. Имаш интересен стил на писане, който много ми допада. Харесва ми лекото начало и силния край - аз например, бих ви мъчил с тежко начао и тежък край и от там ми идва грешката. Поздравления
само това, звучи ми по-добре така (:Първоначално написано от w0sh
хах, да, и аз и-то го сложих, като Габи
финалът ти е тегав, губиш римата, която си тръгнал да следваш. дъх и полъх, знаеш. но ако я избутаме настрани -
Но тихо е преди последния ни дъх
не чуваш вик, не сещаш летен полъх.
Преди да падне тази тъмнина
си казваш
"Аз човек съм и не се предадох"
струва ми се, звучи добре)