Поезията е малко по-сложна работа, отколкото си я представяме обикновено.
Не е само рима (1), ама изобщо. Може да няма такава и пак да има поезия. Обаче трябва ритъм (2). В горното стихотворение липсва. Освен с малко въображение в третия куплет. Който за мен е най-издържан измежду всичките.
Също е добре да разграничаваме между: хубавите мисли по принцип (3.0); хубавите, но и небанални мисли (тук разликата е най-вече в начина, по който ще ги изкажеш) (3.1); и после - хубавите, оригинални И добре изложени мисли (3.2). При последното се получава хубава проза. А за да е и хубава поезия, хубавите небанални мисли е добре да ги изложим така, че да пасват на ритъма на творбата (3.3) и да въздействат на читателя (3.4) - то в някаква степен всичко важи и за прозата, но там по-малко се забелязва.
Да кажем, че тук има 1, 3.0 и може би 3.4 поне по отношение на конкретната аудитория. Не липсват съвсем 3.1 и 3.2. Няма лошо. Трудно е да се постигне всичко онова. И е по-лесно да се критикува.
Туй го пиша по повод съвета на girlche. За да помогна да си градите реалистична представа. Стихотворението може да става за тук, но от издаване няма много смисъл.
Не ме разбирайте погрешно. Важното е, че е добро упражнение. Ако искате да напредвате, учете формите на поезията и как да използвате разните тропи.
А най-хубавото е, че смисълът на творбата съответства на действията на авторката в случая.