люспите, останали за послепис
ударните под яката
утаените на дъното стрелки
са последното си ястие
делят се със остатък

устните ни се докосват
жадни, милващи ръба на чашата
очите свличат се и ни солят
кипящата вода е само наша

късмета или залъка
избирай
ти беше, аз бях
заседна ми в завоите на тялото
прости ми
летеше, летях

сега изтичаме с главите лук
морим и давим се с пипера
огнедишаме прегракнали напук
събуждаме се да закусим на вечеря

и сити, пресяли се на люспи тук
пак дъвчем си езиците до кърваво
открили, че и солта ни става за памук
не сме нито последни, нито първите.