- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Виелица
Виелица
От гробищата
над полята мъртви
глух стон изстена
и виелица захвана
като рана
в хълбок на пес продрана
като бял звяр разярена.
Зашиба с писък
и ноктите си вкопчи
с триумф ветровит;
във снежен плисък
изгни хорското животче
заринат
плътски-бледен щит.
И стихна небето
над града на мъртвите души;
закапаха сълзите.
Белотата на полето
погълна мечтите
и в мор просяк до
богаташа остави да лежи.
Над кръстове господни
изгря най-жаркото слънце.
Разпети мартенски ден
де буря, в глад
- за себеподобни;
звяр зимно устремен
животите ни в кръв взе.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."