1-ва глава - Нещо за мен





Смут и Самота:Това са думите,описващи живота ми до този момент.Винаги съм се чудела дали има истински щастливи хора или всички са като мен.През целия ми 17 годишен живот не съм изпитвала истинско щастие и радост,но винаги гледам да съм усмихната за да не натоварвам околните с проблемите си.Осиновена съм от сегашните си родители Анджела и Стефан Хил.Истинските ми родители са живи,но живота е несправедлив...Не ги познавам,никога не съм ги виждала..не съм усещала топлата майчина ласка(винаги съм мечтала да ги видя и да заживея с тях.Нямам никакво обяснение защо са ме оставили в дом за изоставени деца.Може би са нямали пари,не са могли да ме изхранват.)Забравих да спомена брат си Робърт.Той е две години по голям от мен и също живее при сегашното ни семейство.Цял живот сме се борили и сме страдали затова,че сме сираци.Мизерните условия в домовете,които сменяхме през година,две направо ни убиваха.Сегашните ни родители никога не са се държали добре с нас-Пратиха брат ми да учи във Военно училище,а мен в прочутото старо девическо училище Сайнт Джордж. Училището е голямо с голяма,зловеща градина.
И да ви кажа никак не ми е приятно там.
Стените на пансиона,в който аз оставах понякога приличаха на пожълтял от времето вестник.Целите мръсни и посърнали,а през тях се чуваше всичко(нали ви казах,че са като стар и пожълтял вестник)Увехтелите завивки,с които се завивахме през нощта ми се струваха прекрасни в сравнение с онези в сиропиталищата.Всичко беше много странно и някак си зловещо,но аз не се оплаквах,защото бях свикнала да живея на такива условия.

Понякога в сградата на училището се случваха странни неща,който ни плашеха до смърт.Имаше една стая,ахх никога няма да забравя тази стая тя беше точно до нашата и от там се чуваха ужасяващи звуци и стенания.Никой не знаеше какво има там....

..Все едно,това е моята история въпреки,че е доста тъжна и драматична аз не се оплаквам.В пансиона намерих доста приятели,който имаха по тежки съдби даже и от мойта.
Сега ще ви запозная с моята най-добре приятелка Мая Бранд.С Мая се запознахме още първия ден.Тя беше изтърпяла много.Родителите и бяха починали по време на катастрофа и сега тя живее с баба си и дядо си.Това е причината,поради която тя учи тук.
Ние сме в една стая и си изкарваме доста добре,въпреки лошите условия.Мая е изклучително красива-с дълга руса коса и е доста нисичка за възрастта си.Тя не е много умна,но за сметка на това е много забавна и винаги ме разсмива.Другият ми другар по съдба е Кейти Грасе.Тя също е изоставен от родителите си и живее при приемно семейство.За разлика от Мая,Кейти е много много умна,постоянно чете и ни помага с многото си полезни съвети.

Преподавателката ми по Математика се казва Териса Ханиган (странна и загадъчна дама).Териса изглежда много млада и спокойна,никога не се ядосва и говори много тихо.Тя е много умна и незнаем какво прави в този затвор.Госпожа Ханиган не говори много и не се знае нищо за нея.Понякога тя ходи в мрачната градина или в зловещата стая,но е неизвестно за всички какво прави там.
Забравих да ви разкажа за брат ми Роберт Хил.Той е в военното училище,което се намира на около 10км от моето.Роберт е много сериозен и не е от най-приказливите.За радост той винаги се е грижел за мен и аз много много го обичам.
И стигнахме до моя милост аз съм Стефани Хил-не съм умна нито много красива,но съм доста находчива и сръчна.Обичам да рисувам.Рисуването ми е страст още от малка.Когато съм тъжна сядам на леглото с молив в ръка и започвам да рисувам.

Най-големият ми враг в този пансион е Александрина Маршел- богата,глезена,злобна гаднярка.Тя е дошла в пансиона заради високата стипендия и възможнастта да влезе в престижен колеж.Алекс е голяма,колкото мен,но е много по красива от мен.Злобарката се заяжда с нас непрекъснато. Тя и нейните две ''близначки''.(Те не са и наистина близначки,но като се „маскират” с грим си приличаха много.Е това са безмозачните Ванеса Смит и Брияна Смит (сестри които бяха също токова богати колкото и Алекс). Винаги се обличаха еднакво и се смееха на всичко,което каже идеала им за красиво момиче –самата Алекс.Двете кучки се опитваха да и подръжават във всеки един момент-маниерите,походката досущ като на Алекс.
Имаше и още нещо,за което завиждах на Алекс.Тя излизаше с най-красивото момче от военното училище-Мат Конъри. Падам си по него,а Алекс знаеше за това и аз и се дразнех още повече.
Мат е добър приятел на Роберт,но той ме приема по скоро като негова по-малка сестра (освен това брат ми не позволяваше да се виждам с момчета)
С Мат се познавахме от както се преместихме от Южна Америка и заживяхме в северната част –в малкото градче,на име Madison.Къщите са ни една до друга и като малки си играехме(още помня забавните ни игри) Той винаги е искал да стане войник и е във военното училище по свое желание.Но въпреки това той беше мил и умен и не трябваше да бъде с това чудовище Алекс.(забравих да спомена,че те са гаджета от почти година)Хубавите моменти с Мат и брат ми отминаха,защото те се скараха и познайте за кой- за Алекс разбира се.. Сега Мат мрази мен и брат ми,защото ние мразим Алекс.