Тъмно е. Още първата глътка въздух изпълни дробовете на Майкъл със страх, болка и страдание. Той не знаеше какво се е случило, или какво ще се случи. За миг в съзнанието му се илюстрираха всевъзможни картини на насилие. Ликовете ставаха все по - ясни, цветовете по - ярки, изрисуваха се и финалните щрихи на картината. Падна на земята, стискайки главата си, превит на кълбо. Започна да стене, но скоро виковете се превърнаха в шепот. Мъката подтискаше всеки негов жизнен признак. Не усещаше дъха си, не осещаше дори и сълзите под очите си - само ускорения пулс гърмеше в ушите му в равноделни тактове, всякаш беше затворен завинаги между огромни стрелки на стар стенен часовник.

Внезапно тези неприятни чувства утихнаха. Пулса се нормализира. Дробовете се изпълниха с въздух - имаше чувство, че някой бе упрял инхалатор до устата му. Отвори очи, но уви - беше самв злокобния мрак и страшната тишина. Майк се преобърна на колене, обгърна с дланите си дънера на дървото, до което се беше свлякъл няколко минути по - рано. Пое дъх, направи услие да се изправи, но все още не си чувстваше краката - сякаш до тях не достигаше дори капка кръв. Отново се строполи на земята - този път по гръб. Отвори устата си, за да изпъшка, но силите не стигаха дори за това.

Тишина. Тишина, нарушена от тежкото му дишане. Той затвори очи и застина.

Поствам само част от въведението, ако има интерес ще го напиша цялото. КРИТИКУВАЙТЕ - все пак човек се учи от грешките си