Сенки стари, горящи по стената танцуват,
спомени страстни изпълващи цялата стая,
виждам души освободени - летейки лудуват,
и няма и следа от аромата на края ....

Година минава.
Плът недокосвана,
блянът остава в
същност робствена,
тебе, тебе те няма ....
сълзи и една бездна голяма...
Пръсти докосващи
сякаш отворени рани,
устни на теб шепнещи,
чаршафи с обич изпрани...
Кошмарен сън, така реален
влага, бездушие, спомен
така неморален.

Липса хронична
мисъл механична ...
Изхабена болка,
в миналото обиколка ....

Боли ме, липсваш ми, умирам ...
други устни целуваш, не разбирам,
в сърцето си татуирам
как до теб се допирам ...

Липсваш ми ...
Трябваш ми ...
Няма те ...
Искам те ... !